— Знаете ли какво още ми каза той? — попита го Гарсия.
— Не мога да се досетя.
— Той смята, че е разбрал какво не ви е наред — обясни Гарсия. — Така че да поговорим за това.
— В думите ви няма смисъл.
— Момичето от картината — продължи Гарсия. — Къщата „Хаас-Лилиентал“, където сте изчезнали.
Кейлъб вдигна поглед от екрана и срещна този на Гарсия.
— Бях на дванайсет, когато се случи това. Когато бях взет.
— Взет? Странна дума — отбеляза Гарсия. — Към тази версия ли се придържате?
— Говорили сте с Хенри твърде много. Ако бяхте прочели папката, щяхте да знаете, че не помня нищо.
Гарсия погледна часовника си и после огледалото зад себе си.
— Онзи урок на открито според Хенри е бил в първия ви учебен ден след връщането ви в училище. Нямало ви е два месеца — напомни Гарсия. — Помните защо.
— Това няма нищо общо с нищо.
— Ако сте били на дванайсет и ви се е наложило да наблюдавате как баща ви е завързал майка ви за стол, а после я е рязал и шил три денонощия, преди да пръсне мозъка си по тавана с ловджийска пушка, това има общо с всичко — натърти Гарсия. — Пречупило ви е може би. Дори без последното му изпълнение, шедьовъра на баща ви, вече ви е било твърде много. Кенън ми е разказвал какво е било там, в къщата ви. Впрочем и Хенри.
— Защо не доведете Хенри? Вместо да седите там и да ми описвате какво мисли той.
Гарсия кимна.
— Той е тук. Но не мисля, че иска да ви вижда.
— Сигурно се чувства осквернен, а?
— Кенън е снимал лицето на майка ви, след като баща ви свършил с нея. И след като свършил и със себе си, предполагам. Виждал съм я — за снимката говоря — и знаете ли какво се чудя?
— Не.
— Бриджит — изненада го Гарсия. — Щяхте ли да го повторите с нея?
Кейлъб остана да седи, без да отговаря. Гледаше плота на масата, празната му белота, и се опитваше да пребори червенината, която усещаше да избива по бузите му.
— Никой не знае всичко, което баща ви е използвал върху майка ви. Никой освен вас, разбира се. Какво е използвал върху нея. Накарал ви е да гледате. Вие ли ги подредихте за нея? Длетата и останалото…?
Кейлъб не отговори. Чуваше я да крещи: Събуди се, Кейлъб! Но не можеше да ѝ помогне с нищо, когато Емелин стана от леглото и се обърна към нея. Когато отново вдигна поглед, Гарсия говореше. Не беше сигурен колко е пропуснал, но не му пукаше.
— … знаели за пръстовите отпечатъци, нали? — питаше го нещо Гарсия.
— Не ви чух.
— Отпечатъците? Как остават неизменни през целия ви живот? Днес изглеждат така, както са изглеждали, когато сте били на дванайсет години, с тази разлика, че тогава ръцете ви са били по-малки.
— И какво?
— Ами това, че намерихме стаята ви в къщата „Хаас-Лилиентал“ — обясни Гарсия. — Хенри каза, че сте добър в намирането на неща, но аз мисля, че никой от нас не разбра — истински разбра, имам предвид — докато не видяхме онази врата. Аз никога не бях виждал нещо подобно на онази стая. И пръстовите ви отпечатъци са навсякъде из нея.
— Влязох там еднократно и не съм докосвал нищо.
— Може би наскоро сте влизали там само веднъж. И наскоро не сте докосвали нищо. Но някога сте докосвали много неща. Тогава, когато ръцете ви са били по-малки…
— Какво значение има това?
Гарсия сви рамене.
— За Кенън голямо, защото най-сетне разбрал.
— Не се съмнявам.
— Знаете ли, че той е онзи, който ви е намерил?
Кейлъб кимна.
— Спомена ми го.
— Бил е там и трите пъти. Когато баща ви най-сетне направил онова, за което се е подготвял. Когато сте изчезнали. И когато сте се появили и Кенън ви е намерил. Тогава бил патрулен полицай в онзи квартал. Така че когато сте измъкнали парцала от устата си и сте закрещели, той първи се озовал там.
— Страхотно.
— Ако не бе дошъл и не бе развързал вас и майка ви, тя е щяла да умре от кръвозагуба, а вие от глад. А след болницата, когато сте изчезнали, той нито за миг не спрял да ви издирва. И ако не беше ви видял на верандата, знае ли човек…? Можело е пак да изчезнете. И да се заврете обратно във вашата стая.
Кейлъб стискаше релсата с всички сили и гледаше плота на масата. През изминалата седмица бе преживял усещането как подът под него се продънва и той пропада в забвението. Сега би дал всичко това да се случи наистина.