Тя ще се погрижи за това, каза си Кейлъб.
— Доктор Мадокс…?
— Не съм направил такова нещо.
— Ще видим — обеща Гарсия. — Електронните данни се заличават много трудно. Трудно дори за умен човек като вас. А и със случая вече се занимава ФБР.
— Тогава те ще ме оневинят.
— Силно се съмнявам — каза Гарсия. — Но може би ще обясните нещо друго… Колко души ви се обадиха на двайсет и трети декември?
Кейлъб нямаше отговор и само поклати отрицателно глава. Не беше сигурен дори коя е днешната дата и нямаше начин да се върне назад през толкова дни и нощи.
— Говоря за деня, в който сте приготвили вечеря за Емелин. Та колко хора ви се позвъниха в онзи ден?
— Двама — Бриджит и Емелин.
— Емелин ви се е обадила по време на брънча ви в „Парк Чоу“, нали така?
— Точно така.
— Обадила ви се е от автомат… от номер, който ви е бил непознат.
Кейлъб кимна.
— И сте говорили с Хенри, докато сте шофирали. Вие сте му позвънили. Преди да влезете в магазина на „Станиън“, където сте се натъкнали на трите приятелки на Бриджит.
— Да… — замисли се Кейлъб. — Така беше, аз му позвъних.
— И това са разговорите ви по телефона за двайсет и трети, така ли е?
— Така е.
Гарсия взе листа и го обърна. Плъзна го по масата, за да може Кейлъб да го прочете.
— Намерихме мобилния ви телефон в дома ви. Това е разпечатка на разговорите ви за двайсет и трето число.
Кейлъб погледна страницата. Първият запис беше за изходящ разговор до номера на Хенри. Нямаше нищо преди него, но трябваше да има късо повикване сутринта. Входящ разговор.
— Този списък не е пълен — каза Кейлъб. — Не сте включили всичко.
Гарсия поклати глава.
— Напротив, това е всичко.
Кейлъб погледна другите два записа в списъка.
Имаше пропуснато повикване от Бриджит и после, по-късно вечерта, повикване от непознат за него номер в Сан Франциско.
— Този — каза той. Не можеше да го посочи заради белезниците, вързани към релсата. — В дъното. Тогава ми се обади тя. Малко след единайсет, за да ми каже къде да отида.
— Така ли мислите? — попита го Гарсия. Наведе се и взе листа. — Смятате, че това е Емелин?
— Тогава ми се обади тя. В единайсет. Това е единственото ми повикване в единайсет часа.
— Това е номерът на Марси Хенсли — съобщи му Гарсия. — Тя ви е позвънила, както е казала, че ще направи. Изчакала е известно време Хенри да ѝ позвъни, за да ѝ каже телефонния ви номер. И понеже той не го направил, тя го открила по друг начин.
Кейлъб не вдигна поглед. Затвори очи и се облегна на стената.
Когато Емелин си бе тръгнала от „Трайдънт“, а Кенън бе агонизирал на пода, тя бе опряла длан на невидимото стъкло, което ги разделяше. Беше му махнала за сбогом, но едновременно и като обещание. А досега винаги бе спазвала обещанията си.
Скоро, беше му казала тя.
Кейлъб вдигна поглед към Гарсия и се оттласна от стената.
— Искам да се обадя на адвокат.
— Знаете ли кое е жалко? — попита го Гарсия. — На целия свят има един-единствен човек, който знае какво се е случило в онази стая тази нощ. Вие. А вие сте напълно откачен…
27.
Чак в три и половина сутринта оформиха документите за прехвърлянето му в участъка на Брайънт стрийт. Когато напуснаха участъка на Сосалито, той остана практически празен, макар че няколко души се изправиха в работните си клетки, за да проследят как се изнизват. Гарсия вървеше зад него и сложи ръка на рамото му, когато тръгнаха надолу по стълбите. Колоната се водеше от униформен полицай на име Гедаро.
Слязоха в гаража, където ги чакаше кола на Полицейското управление на Сан Франциско. Патрулният полицай отвори задната врата и натисна надолу главата на Кейлъб.
— Внимавай…
Ръцете му отново бяха оковани на гърба, така че трябваше да се наведе напред и почти да опре лице в металната мрежа, разделяща задната седалка от предната. Не влезе достатъчно навътре. Когато полицаят затръшна вратата, нещо го бодеше в бедрото.
Гарсия седна отпред. Обърна се и погледна Кейлъб през преградната стена.
— Удобно ли е там отзад?
— Добре съм.
Гедаро се настани зад волана и запали двигателя. Потеглиха, завиха надясно и поеха в посока на водата. Гедаро гледаше в огледалото.
— Без ескорт ли сме?
— Не ти ли казаха? — попита Гарсия. — Някакъв пътен инцидент до моста. Почукаха на вратата и ми казаха точно преди всички да се изнесат.
Кейлъб вече се бе отместил от вратата, но нещо продължаваше да се забива в крака му. Беше кламерът във формата на буквата U, който бе използвал, за да запали мотоциклета. Тази нощ го бяха обискирали два пъти, но и Кенън, и Гарсия не бяха намерили кламера. Беше го обвил в лейкопласт и той вероятно се бе вмъкнал под подгъва на джоба му. Те бяха търсили ножове и инструменти, а не джобен мъх.