— Искаш ли сирена? — попита патрулният.
— Няма нужда — отговори Гарсия. — Без сирени. Мисля че на Сосалито му стига за тази нощ.
Кейлъб се наклони към прозореца и изнесе лявата си ръка възможно най-близко до десния си джоб. Това изпрати дъжд от искри в счупеното му рамо, но той не отрони звук. Вкара пръсти в джоба и започна да дърпа подгъва.
Когато подминаха „Трайдънт“ Кейлъб се извърна. Не искаше пак да вижда проклетата сграда. Вместо това видя цифровия часовник на таблото, отразен в тъмния прозорец до Гарсия. Прочете цифрите отзад напред:
3:31.
Беше 3:33, когато се бяха качили в колата.
Скоро, бе обещала Емелин. И при спомена за гласа ѝ, за обещанието в отворената длан той усети парфюма ѝ. Не в колата. В колата миришеше на пот и на измито с белина повърнато. На оръжейно масло. Но тя идваше. Знаеше го. Отново погледна напред в колата. Полицай Гедаро беше висок мъж и задната част на униформената му яка лежеше над горната страна на облегалката и опираше в металната мрежа, която го отделяше от Кейлъб. Част от синьо-черната тъкан се подаваше през мрежата от страната на Кейлъб.
Гарсия не си беше сложил обезопасителния колан.
Когато направиха последния завой на авеню „Алигзандър“ преди подлеза и рампата за вливане в магистрала 101, пред тях се появиха мигащи светлини и светещи конуси за пътна сигнализация.
— О, боже — обади се Гарсия. — Никой не ми каза, че било тук.
— Какво да ти каже?
— Намали. Спри там, до онзи.
Гедаро натисна спирачката. Пръстите на Кейлъб докоснаха кламера. Издърпа го и го остави да падне в дланта му.
Погледна отражението на часовника.
3:30.
Гедаро спря на първата линия сигнални знаци и свали прозореца откъм своята страна. Приближи се патрулен полицай и се наведе вътре. Кимна на Гедаро, но заговори на Гарсия:
— Няма заобиколен път, сър. Някакъв частен бус се преобърнал на завоя. Ако искате да се качите на моста, ще трябва да се върнете в Сосалито, да тръгнете по Спенсър и да се качите на магистралата там.
— Не можеш ли да ни пуснеш?
— Не, сър. Бих го направил, ако можех.
— Добре — въздъхна Гарсия. Погледна мигащите светлини и после Гедаро. — Връщаме се. Минаваме през града, после използваме рампата при Спенсър.
Гедаро направи обратен завой с маневра. Не бяха изминали много, когато проговори:
— Можем да вземем тунела при „Бънкър“. Ще ни спести връщането.
— По „Бънкър“ по-бързо ли ще стане? — поиска да се увери Гарсия.
— Би трябвало.
— Както прецениш. За себе си знам, че не ми се връща по целия път.
След трийсет секунди стигнаха до кръстовище. Кейлъб не можеше да види имената на улиците, но Гедаро зави наляво. Минаха през едно кръгово и пред тях се видя входът на тунела при Бънкър Роуд. Изглеждаше като малка дупка в склона на хълма. След малко ускориха надолу в западна посока през еднопосочния тунел, който беше тесен и тъмен като изкопан на ръка минен забой. Нагъсто разположените светлини в тавана се стрелкаха в щрихована линия, а извитите бетонни стени връщаха обратно към тях ехото от рева на двигателя. Кейлъб работеше над белезниците си и гледаше право през струящия мрак в тила на Гедаро.
Чу я, преди да я види — ръмжащата 8-цилиндрова „Инвикта“ точно зад тях. Кейлъб погледна наляво. Видя хромираните фарове, изправената радиаторна решетка, увенчана със статуетката на рицар с броня. След това се появи капакът — призрачно сив и невъзможно дълъг. За да се намести до тях в тесния тунел, левите ѝ колела сигурно бяха по извивката на долната част на стената на тунела.
Нещо зад гърба на Кейлъб щракна. Лявата му китка изпита моментално облекчение от притока на свежа кръв в пръстите му.
Не му обърна внимание.
Очите му бяха върху Черния принц. Светлините на тунела се отразяваха в прозорците му — трептящи и оранжеви, сякаш някой бе запалил пожар в коженото купе.
Кейлъб отново впери поглед напред.
Гедаро носеше под ризата си позлатен ланец. Част от покритието му се бе обелило около заключващите клипсове над врата му. Под златното покритие прозираше стомана. Закопчалката на ланеца беше извън досега на Кейлъб, далече от преградната мрежа. Но с кламера в ръцете си, той знаеше, че може да го хване като с кука и да изтегли веригата през пролуките на мрежата. Онова, което последва в съзнанието му, не беше план, а картина: той стиска веригата в юмрука си и опъва с всички сили назад. Щеше да е като острие през гръкляна на Гедаро.