Прибери се у дома, отиди на работа сутринта и чакай Бриджит да ти се обади. Постой малко край камината и си легни в леглото си. Ако не можеш да заспиш, ако миризмата на косата ѝ по възглавниците не ти позволи, стани и си налей едно добро питие. Или две. Напий се. Но се прибери у дома.
Слезе от колата и я заключи, след което извървя пряка и половина до „Къщата на щитовете“. Влезе вътре и се задържа до вратата, изчаквайки я да се затвори и очите му да се адаптират към тъмнината. Тази нощ барманът беше друг. Беше сам. А Кейлъб бе единственият посетител. Прекоси помещението — подметките му тракаха по плочките на пода — и зае мястото си от предната нощ. Прокара леко два пръста по кожената повърхност на столчето до себе си.
Барманът се приближи.
— Още ли е отворено? — попита Кейлъб.
— До два. Но нищо не разчиства едно заведение така, както полицията. Дори добро заведение. Запалиш ли осветлението, хлебарките се разбягват. Спряха ли те отвън?
— Да.
— Мисля, че те забелязах. Дълго те задържаха.
— Интересуваха се от всичко. Признавам им го.
— Снощи не бях на смяна — обясни барманът. — Така че не можах да им помогна много. Но онзи съм го виждал често. Странно е… имам предвид изчезването му. И после… мъртъв.
— Казаха ли ти нещо?
— Казаха само, че са го намерили. Тялото му, искам да кажа. И че изглеждало подозрително. Опитвали се да разберат с кого и къде е бил снощи.
— Какъв е бил?
— Банкер. Може би адвокат — каза барманът и поклати глава. — Само че аз така и не го попитах. Казва се Ричард. Не се ли познавахте?
— Снощи влязох тук за първи път.
— Не е обичайно, знаеш ли? Да намират клиентите ни мъртви. Да ти призная… малко съм изплашен.
Той вдигна поглед от винената чаша, която бършеше, и Кейлъб забеляза онова движение на очите, с което започваше да свиква: бавно преместване на погледа от челото към пръстите му и обратно. И после прещракване в мозъка: звукът на една мисъл, съединяваща се с друга.
— И аз — каза Кейлъб.
Сви рамене и забеляза бармана да се отпуска. Мъжът остави чашата и напрежението слезе от плещите му. Обърна се пак към Кейлъб.
— Знаеш ли кое е най-странното?
— Не се досещам.
— Колата му. Той винаги идваше тук с кола и паркираше отпред. Изпиваше две питиета и си тръгваше с колата. Виждал съм я… колата му. Когато излизах да изпуша цигара. Беше беемве, един от онези джипове.
— Ясно.
— Но когато идвах на работа днес, я видях на пет преки оттук надолу по улицата.
— На „Ню Монтгомъри“?
Мъжът кимна.
— Но не си помислих нищо, защото още не знаех, че е изчезнал. После дойдоха полицаите, настана хаос, а аз заведох единия от детективите…
— Кенън?
— Да, Кенън… Та заведох Кенън по улицата да му покажа колата. Те провериха регистрационната му табела в компютъра и я вдигнаха с паяк.
— Добре.
— И знаеш ли кое е странното?
— Не.
— Върнаха се след два часа, започнаха да разпитват хората, а аз ги подслушвах. И от онова, което чух, излиза, че разбрали от приятелите му, че Ричард — сещаш се, убитият — заредил на бензиностанцията на Харисън точно преди да дойде.
— На километър от тук — каза Кейлъб.
Погледна наляво към столчето, което тя бе използвала снощи. Искаше му се пак да сложи ръка върху него, но се въздържа.
— Точно така. А странното беше, че детективите откарали беемвето в гаража за вдигнати коли, след като им го показах. Но когато се върнаха и започнаха да разпитват редовните ни клиенти, се изпуснаха, че той бил изминал над трийсет километра след зареждането.
— Да?
— А тялото му било открито наблизо.
— Къде са го намерили?
— Не знам… но не тук — обясни барманът. — Така че който го е убил, трябва да го е причакал отвън, нали така? После е отпрашил нанякъде с колата му. Пичът убива Ричард, захвърля трупа му, връща се и зарязва колата му. Ето това си мисля аз.
— Звучи логично — съгласи се Кейлъб. — Но защо да се връща?
— Нямам представа. Може самият той да е паркирал наблизо и да е искал да си вземе колата — каза барманът. — Та какво ще поръчаш?
Кейлъб изгледа пак празното барстолче.
— Berthe de Joux.
Барманът наклони глава и го погледна.
— По френски?
— Да.
След малко се върна с подноса и постави пред него чашата и лъжичката. Наля питието без водата, която остави на Кейлъб. Когато Кейлъб приключи, разбърка с лъжичката и погледна бармана. По лицето на мъжа бе изписано колебание.
Сякаш се досещаше, че Кейлъб ще отвори специална тема. Забранена тема.
— Сигурно познаваш едно момиче, което идва тук и си поръчва същото. Тъмнокоса със зелени очи? Трябва да я открия.