Слязоха по стълбите в сутерена и Хенри прокара картата си през поредица електронно заключени врати до отдела на съдебния патолог, където спряха пред хладилна камера за четири трупа. Отнякъде се носеше тиха музика. Тук, изглежда, винаги оставяха за през нощта включено радио. Може би това правеше работата в моргата по-поносима.
— Сигурно си чувал колко е претъпкано в ареста — каза Хенри и кимна към камерата. — Е, тук е същото.
Кейлъб носеше малка хладилна кутия от стиропор, която остави до дупката на сифона на празната метална маса за аутопсии. Отвори я и погледна стъклената ампула за проби, която беше донесъл.
— Ела тук… ето манти и ръкавици.
Кейлъб отиде до умивалника и свали от закачалката бяла лабораторна манта. Закопча я съвестно и нахлузи чифт латексови ръкавици. Хенри му подаде защитни очила и хирургическа маска за лице.
— Вече си извършил аутопсията? — констатира Кейлъб. Беше забелязал в умивалника алуминиев поднос със скалпели и триони, които още не бяха измити. Встрани бяха подпрени ножици за подкастряне с дълги дръжки. По черните остриета се забелязваха парченца тъкан.
— Вчера, късно вечерта. Намерили са го следобеда. Бил забелязан от турист под моста Голдън Гейт, който се обадил. Дошъл полицейски катер и го прибрал. След като ни го донесоха, аз го преместих в началото на опашката.
Хенри извади от джоба си бурканче „Викс“ и го поднесе с повдигнати вежди. Кейлъб отказа с махване на ръка, но размисли, като видя Хенри да бърка с пръст и да намазва с крема вътрешната страна на своята хирургическа маска.
— Преместил си го напред, защото останалите те тревожат.
Хенри кимна, нахлузи ръкавици и вдигна маската на шията си, за да покрие устата си.
— Не е бил самоубиец?
— Тях ги разпознаваме лесно: счупени ребра, пробити бели дробове… в много от случаите разкъсана аорта. Освен това там вече са монтирали камери. От поне четири дни никой не е скачал.
Върнаха се пред хладилната камера. Тя беше разделена на четири отделения, всяко достъпно през отделна стоманена врата. Камерата трябваше да съхранява доказателство за достъпа, затова всяка врата бе с индивидуална ключалка. Хенри въведе кода за отваряне на една от вратите и издърпа носилката с трупа по релсите. Тялото бе покрито със зелен чаршаф. Хенри придърпа наблизо металната маса за аутопсии.
— Краката или главата? — попита той.
— Главата.
Свалиха носилката от водещите релси и я пренесоха на масата. Хенри затвори камерата и после двамата избутаха масата на мястото ѝ за работа. Ако се изключеше всепроникващата миризма, тези места напомняха на Кейлъб за кухня в ресторант. По едната стена имаше умивалници от неръждаема стомана. Над умивалниците висяха теглилки като на открит пазар — там беше най-лесно да се почистват капещите органи. На друга стена бяха окачени инструментите за рязане.
— Кой взе пробите? — попита Кейлъб.
— Марси.
— Използвани ли са препарати за балсамиране?
— Не, освен това не съм го замразявал. А преди да го зашием обратно, върнахме органите в гръдната кухина. Знаех, че ще искаш да видиш ето това…
Той хвана чаршафа и го дръпна така, че трупът се разкри гол от коленете нагоре. Кейлъб се вгледа прекалено изморен, за да се шокира от гледката.
— Мислех, че трябва да изглежда като удавяне.
— Лицето ли? Така се получава при изваждане на тялото от водата. Потъват и се влачат по дъното. С лицето надолу. Под Голдън Гейт има силно течение при смяна на прилив с отлив и обратно. Така че се е удрял в разни неща.
Лицето на мъжа изглеждаше така, сякаш е бил изхвърлен от движеща се кола. Кейлъб знаеше, че част от гледката е резултат от нормално постаутопсионно изкривяване. По време на огледа Хенри би трябвало да свали скалпа, което би сгънало лицето надолу върху брадичката под бузите, за да може да използва трепана и да достигне до мозъка. След това асистентът към моргата беше сглобил черепа обратно и бе зашил с телбод разрезите. Никое лице не остава същото след подобна процедура. Но лицето на този човек изглеждаше по-зле от обичайното. То беше ожулено и насечено, сякаш е било прекарано неколкократно по покрита с раковини скала в морето. Върха на носа го нямаше, а костта на скулата се виждаше в дълбок разрез.
Мъжът беше тотално неразпознаваем.