Можеше и да е онзи от „Къщата на щитовете“, това определено бе възможно. Но Кейлъб не беше сигурен. Не беше сигурен и дали изобщо иска да знае.
— Изглежда сякаш има охлузвания около срязванията — забеляза Кейлъб. — Подкожно кървене. Мислех, че труповете не кървят и не се охлузват.
— Не мога да кажа. Удавниците са трудни. При тях може да има следсмъртни рани и те продължават да кървят. Особено ако са останали с лице във водата.
— И аутопсията не може да каже дали той просто не се е удавил?
Хенри поклати глава:
— Точно това е проблемът при удавяне. Няма еднозначно решение. Имал е кръвоизлив в средното ухо. Това се наблюдава при удавниците и никой не знае със сигурност защо. Но не е определящо. Подобно кървене се среща и при травма на главата. Дори при удар от електрически ток. Същото се отнася и до розовата пяна, която открихме в трахеята му.
— А има ли течност в белите му дробове? Не търсите ли това при съмнения за удавяне?
— Разбира се. Но след десет-дванайсет часа във водата няма начин да се определи дали е удавяне, или белодробен оток от сърдечна недостатъчност. Това може да бъде причинено и от нараняване на главата.
Кейлъб кимна и посочи лявото бедро и хълбок. Бяха разкъсани.
— Акула може би?
— Малка… вероятно. Изглежда по-зле, ако го преобърнеш. В залива се забелязват седемхрилни акули. Трешъри. Те биха се хранили с трупове.
— А тези синини? — попита Кейлъб, като докосна рамото на мъжа над дясната ключица. Там имаше дълбока, прясно изглеждаща синина.
— Синина от раменно разкъсване — отговори Хенри и когато Кейлъб неразбиращо го изгледа, обясни: — Понякога, когато плувец започне да се дави, той изпада в паника. Започва да се боричка толкова силно, че разкъсва собствените си мускули. Може би се е случило именно това.
— Или?
— Или може някой да го е завързал към дъното през гърдите и раменете, докато е имал припадък. С широки ремъци, така че не са оставили следи.
Хенри се обърна пак към трупа. Зад защитните очила лещите на собствените му очила улавяха яркото осветление в залата и го заслепяваха.
— Искаш да кажеш… припадък, дължащ се на наркотик.
— Да — потвърди Хенри. Погледът му следваше грубите шевове по Y-образния срез в гръдния кош на мъжа. — Точно това имам предвид. Всички имат тези синини, разбираш ли? И седмината. Какво ще ти трябва?
Кейлъб затвори очи и се принуди да помисли. Беше толкова изтощен, че едва се държеше на краката си. Но се улови за повдигнатия ръб на чекмеджето с трупа и започна да изброява:
— Кръв от двете сърдечни камери, ако има такава. Ако сърцето му е биело, когато е вдишал солената морска вода, концентрацията на магнезий в лявата камера би могла да бъде малко по-висока. И искам шлифове от всичко — каза Кейлъб: — Мозък, бели дробове, черен дроб, бъбреци.
Той хвана със скритите си в ръкавицата палец и показалец клепача на лявото око и го разтвори. После погледна и в дясното. И двете бяха все още чисти и издути.
— Не мисля, че Марси е взела проба от очите му, но аз ще искам.
— Друго? — попита Хенри.
— Ако няма урина, осигури ми малко жлъчка. Гръбначномозъчна течност. Подкожна мастна тъкан и някакъв скелетен мускул. Ако забележиш място, където има следи от инжектиране, вземи проби на мускули и мастна тъкан и оттам.
Хенри погледна трупа. По гънките на кожата още имаше песъчинки и влакна от водорасли.
— Май ще трябва да си поговоря с Марси. Някога не допускаше пропуски — замислено каза той. Вече вървеше към подноса с инструменти. — Още нещо?
— Разпечатай ми доклада ѝ. Написа ли твоя?
— Задържах го за след тази среща — отговори Хенри. Взе скалпел с фино острие и посочи другата страна на помещението. — Нейният доклад е в онази зелена папка.
— Какво знаем за часа на смъртта? Имаш ли някаква оценка?
Това не беше от първостепенно значение за работата на Кейлъб, но в един труп лекарствата се разлагат както всичко друго. Ако знаеше от колко време е мъртъв този човек, това щеше да му помогне да прецени какви химикали може да са циркулирали в системите му, преди да умре, след което са започнали да се разграждат.
Хенри гледаше в краката си замислено.
— Определено е бил жив в два часа след полунощ в неделя. Цяла група свидетели са го видели в бар на име „Къщата на щитовете“ до затварянето му. А барът затваря в два. След това вече е трудно да се каже. Извадили са го от водата малко след три следобед вчера… добре ли си?
— Да. Само не съм във форма. Продължавай.
— Ами… виждаш ли мацерацията8 на ръцете му? Гъбясването? Това не става бързо, особено в студена вода. Не е от отдавна. Не мисля, че е бил в залива по-дълго от осем часа. И според мен е умрял или във водата, или точно преди да попадне в нея. Така че часът на смъртта е някъде около изгрев, неделя сутринта.
8
Мацерация (мед.) — размекване на тъканите вследствие продължително излагане на влага. — Б.пр.