Събуди се на дивана в студената декемврийска утрин и отиде в кухнята, където бе оставил рисунките на гранитния плот. Мислеше, че на дневна светлина ще му изглеждат аматьорски. Смехотворни. Лошата идея и изпълнение щяха най-сетне да прочистят „Къщата на щитовете“ от мислите му. Но рисунките се оказаха най-добрите, които някога бе правил. Тя беше толкова прекрасна, че ако затвореше очи и се подпреше на плота, щеше да усети как цялото му тяло се притегля от нейното като стрелка на компас, отклонена от правилната посока заради аномалия във формата и гравитацията на земята.
Стигна на работа почти час преди обедната почивка.
През нощта беше толкова вглъбен в рисуването, че не бе пил нито глътка, което бе добре дошло тази сутрин, понеже беше спал съвсем малко. Андреа го улови точно когато затваряше вратата на кабинета си.
— Чакат те горе, в заседателната зала.
— Кои ме чакат?
— Джоан. И онзи мъж от НИЗ.
Изгледа я, мъчейки се да съобрази.
— Решението за гранта… — подсказа му тя.
— Ааа, по дяволите. Съжалявам.
Когато влезе при тях, аспирантката му и одиторът на гранта от Националните институти по здравеопазване вече бяха изчерпали общите теми за бъбрене и сега съзерцаваха спуснатия екран. Баджът за посетител на ревера на одитора информираше: „Д-р Грекин“. Кейлъб не можеше да си спомни дали някога бе разговарял с този човек. Проследи погледа му и погледна екрана. На него бе изобразен първият слайд на последната му статия:
Е, може и да не беше най-доброто му заглавие. Но докладът беше добър. Кейлъб намали осветлението и остави Джоан да започне слайдпрезентацията. Наблюдаваше безмълвно. Всеки път, когато д-р Грекин я прекъсваше с въпрос, Джоан поглеждаше към Кейлъб, за да му даде шанс да се намеси. Когато той се въздържаше, тя свиваше рамене и сама отговаряше на въпроса. Справяше се чудесно, но поведението на Кейлъб не ги представяше в най-добрата им светлина.
Накрая Грекин стана и започна да събира помощните материали от масата.
— Доктор Мадокс, това беше интересно, но…
— Но какво? — поинтересува се Кейлъб.
Това бяха първите му думи от началото на срещата и той веднага съжали за тях. Искаше да зададе прост въпрос, но думите излязоха от гърлото му като парчета натрошено стъкло. Референтът прелисти купчината разпечатки и го погледна.
— Не беше това, което поискахме. Ние разбираме теорията. Трябват ни данни в нейна подкрепа. Това е всичко… недвусмислени данни.
— Почти сме готови.
— Трябва ни малко помощ, за да оправдаем парите. А става дума за много пари.
— Данните са на път. Получаваме нови проби почти ежеседмично.
— Добре.
Мъжът стисна ръката на Джоан на излизане. Кейлъб заобиколи дългата маса и подаде ръка.
— Радвам се, че най-сетне се запознахме — каза той.
Грекин стисна ръката му, но го изгледа с леко наклонена глава.
— Виждали сме се два пъти — напомни той. — През септември.
Кейлъб го проследи да излиза и се обърна към Джоан.
— Няма проблем — успокои я той.
Тя погледна екрана на лаптопа си и започна да затваря презентацията.
— Това е добре… защото на мен ми се стори, че има проблем.
— Имам повече данни, отколкото той си представя. Някои от новите проби са наистина добри.
— Можехте да му намекнете — огорчено каза Джоан. Затвори шумно лаптопа си и го прибра в чантата му. — Аз можех да избирам измежду доста програми. Спрях се на вас, понеже исках да правя истинска наука… в лаборатория с пълно финансиране.
— Ние имаме пълно финансиране. И ще го запазим.
— А какво беше това, последното? Не помните „Бетезда“9? Та ние бяхме там цели три дни.
— Съжалявам — каза той и излезе покрай нея в коридора. — Имах тежка седмица.
Тя извика след него, но той не спря. Когато стигна до кабинета си, затвори вратата и я заключи. Седна зад бюрото, затвори очи и сложи палци върху слепоочията си. Когато Бриджит хвърли чашата, беше направила повече от това да го свали на пода. Той обаче трябваше да стане. Трябваше да се върне там, където беше миналия петък, преди да се скарат. Данните не идваха толкова бързо, колкото желаеха в НИЗ, но онова, което получаваха, беше добро. Можеше да събере всичко до крайния срок и да го добави в доклада.
9
Бетезда е предградие на Вашингтон, където се намира седалището на Националните институти по здравеопазване на САЩ. — Б.ред.