Джоан почука на вратата и го извика по име. Когато той не ѝ отговори, тя опита дръжката на вратата. Дръжката се разтресе, но не се завъртя. Тя удари с длан по вратата разочаровано и си тръгна.
Изчака да се увери, че си е отишла, после включи екрана си. Отне му час да вникне в проблема на Хенри, но когато успя, му посвети всичкото си време.
Управителката на салона преведе Кейлъб покрай бара и масите в началото на ресторанта до подобна на подводна пещера задна стая, където Хенри го чакаше в сепаре с форма на полукръг. Кейлъб седна и остави жената да сложи салфетка на скута му.
— Извинявай — каза той. — Трябваше да се прибера у нас… душ, преобличане.
Беше се избръснал и облякъл в по-хубав костюм, но се бе задържал пред огледалото да се среше добре. Синината на челото му започваше да пожълтява, но на слаба светлина не изглеждаше страшно. Осветлението в задната стая на „Фаралон“ бе достатъчно слабо, за да скрие почти всичко.
— Поръчах вино — каза Хенри, загледан в челото му. — Добре ли ще ти се отрази?
Кейлъб вдигна дясната си ръка, сякаш полагаше клетва.
— Няма да откача. Но не повече от шест-седем бутилки преди десерта.
Хенри се усмихна.
— Добре. Това ще ти хареса. Но ако ще пием още шест, трябва да преминем на нещо по-евтино. — Погледна Кейлъб и добави: — Сега сериозно… По-леко.
Появи се сомелиерката, отвори бутилка каберне совиньон, наля малко в чашата на Хенри да опита и го изчака да кимне одобрително. След това напълни чашата на Кейлъб, доля на Хенри и остави бутилката върху подложката. Хенри я проследи как се отдалечава и после се обърна към Кейлъб.
— Бриджит още ли…
— Да.
— Искаш ли да говорим за това?
— Не.
— Добре. — Хенри отпи от виното. — Какво откри?
— Твоят човек се е удавил. Нивото на магнезия в лявата му камера се оказа повишено. Вдишал е морска вода, докато сърцето му е биело, и е умрял, преди циркулацията ѝ да спре.
— Значи докладът на Марси е точен? Не е имало нищо друго?
— Калибрационната крива на Марси е неточна — съобщи Кейлъб. — Тя е използвала натриев флуорид като кръвен консервант, но не е изчислила правилната компенсация за отчитането му в тестовете. А и консервантът ѝ е бил замърсен — някой, изглежда, е прелял от една бутилка в друга, може би за икономия на място на полицата, после случайно е долял друг химикал, но Марси го е отчела като консервант. С други думи, данните ѝ са замърсени. Имало е примес, който тя не е забелязала. Не мога да го обясня. Не е трудно да се открие.
— Мамка му… — Хенри избута чашата си. — Какво е пропуснала?
— Нужни са ти лист и молив, а и ще трябва да пишеш бързо, понеже списъкът е дълъг. Но двете неща, които се открояват, са туйон и векуроний.
— Векуроният е мускулен релаксант.
— Бързодействащ при това — потвърди Кейлъб. — „Застреляй“ някого с десет милиграма и ще го трупясаш до шейсет секунди. Сложи го във вода и няма шанс да оцелее. Кръвта на човека е пълна с неметаболизиралия медикамент. Ако не беше умрял, черният му дроб щеше да го изхвърли до осемдесет минути. С две думи, в момента на попадането си във водата мъжът е бил абсолютно недееспособен.
Хенри взе чашата си за столчето и бавно разклати кабернето в нея. Приближи се сервитьор, но той го отпрати с махване на ръка.
— Значи е убийство.
Кейлъб кимна.
— При такова ниво векуроний няма никакъв начин да е паднал в залива без чужда помощ. Следователно… да, убийство е.
— Значи сега трябва да се върнем и да повторим останалите шест.
— Ако искаш, изпрати Марси в моята лаборатория. Нека ги прекара през моето оборудване.
Хенри вдигна поглед.
— Искаш да ѝ дадеш шанс да се измъкне? Ако го открие при теб, аз ще знам, че проблемът е в оборудването ми, а не в токсиколога ми?
— Нещо такова — уклончиво каза Кейлъб. — Знае ли човек? Ти си умен. Може да го използваш за увеличение на бюджета.
Хенри се изсмя, но промяната в изражението му беше за кратко.
— Ако го заловят и се стигне до съд, някой адвокат ще запита защо първите шест доклада са казали „удавяне“, след което сме се върнали назад и сме открили ред неща, които първоначално сме пропуснали.
Това обаче беше проблем за Хенри, Кейлъб бе разрешил научната загадка. Но сега вече нещо друго безпокоеше Хенри.
— Ами онези охлузвания по рамото? — попита той. — Ако в него е имало мускулен релаксант, значи не се е дърпал. Откъде тогава са синините?