Кейлъб отпи от виното си и се замисли как да го обясни.
Не беше сигурен кога беше ял за последен път, нито какво бе ял. От събота вечер насам бе живял на самота и обсесия. Сега беше в ремисия благодарение на Хенри, но когато излезеше от ресторанта и отново останеше сам, това щеше да се върне. Но нямаше значение. Беше като изваждане на трън. Може би беше най-добре да го извади сега и да приеме болката.
Да си направи кръвопускане, докато не се почувства по-добре.
— Кейлъб…?
— Извинявай — автоматично каза той. Остави чашата на масата и видя, че е празна. — Мисля, че синините на рамото се обясняват с туйона.
— Не бях чувал за туйон.
— Нито пък аз. Трябваше да прочета за него. Оказа се органична субстанция. Кетон, близък до захарите. Но е отрова. Във висока доза може да предизвика конвулсии.
— Не разбирам… Защо да се смесва с мускулен релаксант?
Кейлъб едва не се усмихна. Да разбере това, му беше отнело най-много време. Все още харесваше работата си до такава степен, че да се наслади, когато парчетата на мозайката се наместваха.
— Нямаше логика, докато не анализирах метаболитите — продуктите от разграждането на медикаментите в организма. И таймингът. Това е критичният момент. Този човек е получил векуроний двукратно. Метаболитите се виждат в черния му дроб като кръговете в ствола на дърво. Първата доза е четири часа преди да умре. Когато черният му дроб я е изчистил, получил е туйона… и то много. След това идва втората доза векуроний — точно преди да попадне във водата.
Хенри кимна.
— Разбирам какво ми казваш. Някой му е инжектирал мускулен релаксант, за да установи контрол над него. Закарал го е някъде, завързал го е и е правил с него неща в продължение на три часа. След това отново му е бил мускулен релаксант и го е хвърлил в залива да се удави.
— Горе-долу е така. Но… има още нещо — продължи Кейлъб. — От известно време изследвам физиологичните ефекти на болката. Как тя променя на биохимично ниво тялото. И постепенно ставам добър по тази тема, макар да се боря за финансиране от НИЗ, за да завърша започнатото. С други думи, уча се как да я измервам.
— Ти ми каза — каза Хенри. — Преди време. Но мислех, че само си търсил отровите, които Марси е пропуснала да забележи.
— Анализирах количествено онова, което ендокринната му система е изпомпала в организма му пред последните три часа, докато е бил жив. Направих анализ и на хистамините. Те просто не се побират в диаграмите. Преди да умре, този човек е изпитал възможно най-силната болка, която някой може да понесе. В продължение на три часа или може би повече. Тотална, непоносима агония.
— Значи не говорим за обикновен убиец, така ли?
— В никакъв случай — потвърди Кейлъб. — Това е нова наука. Толкова нова, че вероятно няма как да я вкараш в съдебната зала. Но реших, че е редно да знаеш.
— Да поръчаме ли нещо? — попита Хенри.
Когато напусна ресторанта, Кейлъб отиде в гаража, където бе паркирал колата си. Папката с рисунките му беше в багажника. Извади я и я взе под мишница. Беше направил пет скици. Само от мисълта за тях дясната му ръка изтръпваше. Беше изрязал полетата с макетен нож и линия и ги бе сложил в стандартни пликове с голям размер. Понеже още не знаеше името ѝ, имаше само един начин да ги надпише. Сканира една от тях и изряза на компютър само лицето ѝ. Беше разпечатал петте копия на плътна висококачествена хартия. След като ги изряза до правилни квадрати, той запечата пликовете с лицето ѝ като восъчен печат.
Тръгна на запад по Пост стрийт към Юниън Скуеър.
В сенките на безистените към магазините стояха хора и просеха. Това бяха хората на Хенри. Неговата клиентска база, просто запълваща дните, докато не дойде редът ѝ да попадне в сутерена на Хенри на Брайънт стрийт. Един от тях излезе от своя безистен и последва Кейлъб със смачкана рецепта за оксиконтин.
— Попълни я и ще си го разделим — предложи той в гърба на Кейлъб.
Кейлъб зави на юг по „Джонс“ и се спусна от хълма до кръстовището с „О’Фарел“. Там се намираше „Бърбън и клон“, но надписът на ъгъла беше обикновен осветен отвътре бял правоъгълник, издаден от стената на сградата:
Резервацията му беше за единайсет. Реши да обиколи карето преки. Макар да не беше идвал тук, знаеше, че правилата са строги. Не можеш да звъниш на звънеца преди заявения час. Това го устройваше. Добре беше в търсенето му да има някакъв порядък. Редове и колони. Знаеше как да провежда такова търсене.