— Имаме предполагаема самоличност, но няма да я обявим, преди да бъде уведомено семейството — обясни той и погледна странично Кейлъб. — Знаеш ли как се идентифицира някой, престоял във водата осем седмици?
— Не… и съм сигурен, че не искам да научавам.
— Когато едно тяло бъде накиснато толкова дълго, кожата му се отпуска. Можеш да я срежеш на китката му и да обелиш ръката му с едно дръпване. Все едно сваляш ръкавица. Заедно с ноктите и така нататък. Завърташ я с дясната страна навън и пъхаш собствената си ръка в нея. Това изпъва набръчкването на мацерацията. Все едно си сложил ръкавица. Имаш мастило и сваляш отпечатъка. Както го правят в управлението, където издават шофьорските книжки.
— И ти си го направил?
— Това е стандартната процедура.
— Напомни ми повече да не ям нищо у вас. Освен ако не е сготвено от Вики.
— Бях с ръкавици.
— Да… два чифта.
Хенри отвори вратата и изтегли чекмеджето с трупа по релсите. Тялото бе покрито с чаршаф. Изглеждаше на едър мъж. Тежеше поне 30 килограма повече от Кейлъб.
— Вече съм ти подготвил пробите… направих два комплекта — за теб и за Марси. Но сметнах, че ще искаш да видиш това… — И Хенри дръпна чаршафа.
8.
— Мили боже — каза Кейлъб, — това…
Той се извърна и притисна хирургическата маска по-плътно към лицето си.
— Какво?
— Това… — и той махна с ръка към трупа, но не успя да довърши. Пое няколко пробни плитки вдишвания и опита пак: — Това… нормално ли е?
Хенри кимна.
— Адипоцир. Нарича се и трупен восък. Ако потопиш тяло в дълбока студена вода за месец, ще се случи каквото виждаш. Проникват бактерии и хидролизират мазнините. Превръщат ги в сапун. Рязането през стомаха на този човек беше като да работя върху пръчка слонова кост. Помниш ли скаутските лагери? Когато резбовахме върху сапун?
Кейлъб кимна, продължавайки да притиска маската върху лицето си с пръстите на лявата си ръка.
— Същата работа — подхвърли Хенри. — Но мирише по-гадно.
Трупът изглеждаше като експонат от музея „Мадам Тюсо“ — беше подут, в плътта имаше дълбоки врязвания, отиващи навътре до гръдния кош, превърнал се в основен обект на интереса на малки акули и ракообразни. Но осапуняването го бе направило твърд и жълтеникав, така че сега приличаше на восъчна скулптура. Гледката беше гротескна, но беше толкова отвъд всичко, което Кейлъб бе виждал, че му се струваше нереална. Той погледна дясната ръка на тялото. Кожата на дланта липсваше и някакви сиво-розови мускули висяха залепнали за белите кости.
Кейлъб отстрани с примигване ментоловите сълзи и преглътна.
— Не искаше ли да ми покажеш нещо? — напомни той.
— Да… виж това.
Хенри сложи показалеца и средния си пръст върху шията на мъртвеца, сякаш искаше да провери има ли пулс в югуларната му вена. Там в кожата се забелязваха две червени дупки, разделени от около два сантиметра. Всяка беше с диаметъра на гумичка за изтриване към молив.
— Проклет да съм… — прошепна Кейлъб. — Изглеждат като…
— Кожни следи от ток.
— Какво?
— Следи от електрически ток. От тейзър.
Кейлъб се наведе и ги разгледа по-внимателно. Задържа дъх и стисна със сила устни под маската, за да не проникне нищо. Дупките не бяха дълбоки. Изглеждаха като пробити, но отблизо се виждаше, че са тънки охлузвания. Кожно изгаряне.
— Да — каза той, след като се изправи и отдалечи на успокоително разстояние от трупа. — Звучи логично. Нещо друго, което искаш да ми покажеш?
— Ела от тази страна.
Кейлъб заобиколи около края на чекмеджето с трупа. През все още отворената камера лъхаше леден въздух, а в краката им вече имаше разтопена локвичка. Той застана на хлъзгавите плочки до Хенри.
— Виж това — каза Хенри. Докосваше другата страна на шията на мъртвеца.
— Следа от игла?
— Така мисля — потвърди Хенри. — Според мен я виждаме заради адипоцира. Когато мазнината се втвърди във восък, това запазва отвора на иглата… дори го разширява.
Хенри взе чаршафа и покри отново трупа с него, след което избута чекмеджето в камерата. Затвори вратата и я заключи.
— Да се измием и да седнем за минута в кабинета ми. Вземи хладилната кутия, защото ще ти дам пробите.
Кабинетът на Хенри беше хубав, но все пак се намираше в сутерена на обществена сграда. И в морга. Кейлъб седна на изтъркания кожен диван и погледна дипломите на стената зад бюрото на Хенри. Бяха следвали в Кал заедно, но след това Хенри бе поел на изток, за да следва медицина14, а Кейлъб бе тръгнал на запад, от другата страна на Залива, в преследване на докторска степен. Хенри затвори вратата, заобиколи бюрото си и седна на стола си. Имаше чифт настолни лампи „Тифани“, които изглеждаха абсурдно в бетонния подземен кабинет. Включи ги и изгаси флуоресцентното осветление на тавана с щракване на ключ на стената зад компютърния монитор.
14
В САЩ медицинска диплома се получава след бакалавърска степен (когато се изучават общи предмети), последвано от 4-годишно специализирано обучение в медицински университет или колеж. — Б.пр.