— Оправи ли двигателя?
— Още преди три-четири седмици. Смених радиатора.
— Е, моргата ще трябва да се оправя без теб. Да се видим на пристана… в осем и половина удобно ли е?
— Добре — съгласи се Хенри. — Ще бъда там навреме. Ще ми кажеш ли какво ще правим?
— Ще разберем къде са изхвърлени труповете — отговори Кейлъб.
Видя движението и вдигна поглед. Сервитьорката стоеше от другата страна на масата с каната за кафе. Кейлъб сложи ръка върху устата си и завърши:
— Трябва да тръгвам. Обади ми се, ако няма да можеш.
Кейлъб паркира на обществен паркинг до рибарския пристан и тръгна пеша към кея. По всички паркинг автомати имаше налепени листовки. Спря да погледне една и се наведе ниско, за да може да я прочете.
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ДЖЪСТИН ХОЛАНД?
Текстът беше над снимката на симпатичен 30-годишен мъж в делови костюм. Кейлъб се изправи и огледа празната пряка. Такива листовки имаше на всяка вертикална повърхност в радиус от две преки. Но подрязаните телефонни номера отдолу бяха недокоснати.
Купи банички без мая и купички със супа в ресторанта на Кей 39 и поиска храната в кафява хартиена торбичка. Намери Хенри на скамейка до заключения портал, през който се влизаше за плаващите докове на пристанището.
— Подранил си — каза вместо поздрав Кейлъб.
— Защото и ти винаги подраняваш. Какво е това?
Кейлъб повдигна кафявата торбичка.
— Обяд.
— Имах предвид раницата — уточни Хенри и кимна към черната презрамка на лявото му рамо.
— Нещо за вземане на проби. Карти. Това-онова за теб да прочетеш.
— Чак до обяд ли ще бъдем тук? — озадачи се Хенри. Стана и тръгна към портала.
— Имаме да покрием петдесет морски мили. Може да ни отнеме и целия ден.
— Добре че миналата седмица напълних резервоарите.
— Ще ти платя за горивото — обеща Кейлъб. — Защото идеята е моя.
— Ако е свързано с убийствата, аз плащам. А ако не се върнем с празни ръце, ще ми възстановят разноските.
Хенри отключи портала и го задържа за Кейлъб. Тръгнаха по наклонения преходен мост към плаващите докове, след това поеха между платноходки и моторни яхти, за да стигнат до „Знак на крак“. Хенри я беше купил в Лос Анджелис от пенсиониран съдебен патолог. Не само заради името — макар Кейлъб да беше уверен, че тъкмо името бе изиграло огромна роля за решението на Хенри — тя беше красиво поддържан траулер: единайсет метра импрегниран тик и излъскан бронз от носа до кърмата, с два поста за управление на руля — в защитена щурманска рубка и на открития мостик.
Кейлъб не се беше качвал на нея от лятото, когато бе идвал с Бриджит. Хенри и Вики ги взеха на уикенд на остров Ейнджъл, където децата им бяха при родителите на Вики. Четиримата останаха до късно на вино и сготвената от Кейлъб вечеря и разговаряха на светлината на маслените лампи, монтирани на месингови шарнири из кабината.
Благодарността на Бриджит за тази екскурзия сега висеше на тиковата стена в каюткомпанията и когато Кейлъб отключи вратата на щурманската рубка с ключовете на Хенри и влезе вътре, спря и се загледа в нея. Беше я нарисувала на разсъмване, след като бе слязла на брега с гребната лодка, докато останалите спяха, и бе останала на дока с изглед към яхтата в Аяла Коув на фона на Тибурон22. Топлото сияние на лампите в салона на „Знак на крак“ беше влязло в интересна игра на светлините с лекото вълнение.
За Кейлъб тази картина улавяше всичко важно, което можеше да се знае за яхтите и за Бриджит: тъмната вода, още по-тъмните хълмове на по-заден план, сиво-розовата утрин на ден, който щеше да донесе вятър и дъжд. А в центъра на композицията яхтата, кацнала грациозно върху вълните. Спокойна в залива под неувереното небе.
Яхта, която ще ти донесе уют и ще те преведе през всичко.
— Обади ли ти се вече? — попита Хенри от вратата.
Кейлъб се извърна от картината.
— Обади се. Вчера, мисля. Минала да ми остави картина.
— Значи нещата са на път да се оправят?
— Трудно е да се каже — сви рамене Кейлъб и върна на Хенри ключовете.
— Не ми казвай, че приятелката ти има труден характер. Никой няма да ти повярва.
— Да.
— Струва ми се, че бях малко суров с теб, когато говорихме.
— Може би не.
Хенри мина покрай Кейлъб и седна в широкото кресло пред руля в ъгъла на кабината. Натисна бутона. Двигателят запали веднага и лениво заръмжа.
— Трябва да я оставим малко на празен ход, за да загрее, преди да тръгнем. Седни. Кажи ми сега какво ще правим.
11.
Седнаха един срещу друг до махагоновата масичка отляво в кабината. Вътре беше студено и прозорците се бяха замъглили от влагата в дъха им, но скоро щяха да се изчистят. Хенри беше включил два малки нагревателя и реотаните им вече се бяха зачервили. Кейлъб усещаше вибрацията на двигателя да се предава през лактите му, които бе опрял на плота на масата. Отвън дъждът шибаше палубата.
22
Тибурон (tiburon (исп.) — акула) — малко селище на заможните, свързано чрез ферибот със Сан Франциско; популярно място за почивка. — Б.пр.