Хенри погледна листовете. На тях имаше графики и диаграми. Таблици с химически символи.
— Какво си открил?
— Високи концентрации на сода каустик и чист алуминий. Знаеш за какво става дума, предполагам?
Но Хенри поклати отрицателно глава.
— Двете най-често срещни съставки на препарат за отпушване на канали — обясни Кейлъб.
— Добре.
— Става още по-добре. По кожата му — говоря за утайката в порите — има следи от синтетичен естроген и прогестоген. И метаболити на ацетаминофен, флуоксетин и циталопрам. Сега кажи ми къде ще намериш препарат за отпушване на канали, хапчета против забременяване, тайленол и двата най-популярни антидепресанта в Америка, плюс стотици други лекарства и всякакви почистващи препарати?
— Амиии… не знам.
— Лесно е — каза Кейлъб. — В пречиствателна станция за отпадни води. В уличните шахти.
Той отново бръкна в раницата и извади от нея своя атлас на Залива. Сложи го на масата, но не го разтвори.
— Отпадните води се обработват, но само биологически — обясни той. — Не химически. Резултатът е, общо взето, стерилен. Но ако вземаш всяка сутрин хапче против забременяване и тайленол, приятелят ти е на прозак, а понякога изливаш „Дрейно“ в умивалника на кухнята — всичко това попада в залива така, както е изтекло в тоалетната или сифона. И това вероятно е причината Крейн да не е бил разкъсан от раците — озовал се е заклещен в биологически мъртва зона.
Хенри взе разпечатките и ги разлисти. След малко ги избута обратно към Кейлъб.
— Значи отиваме към пречиствателните станции?
Кейлъб кимна.
— Вече съм ги отметнал — те са пет на брой в радиус от петнайсет километра около моста Голдън Гейт по текущите морски маршрути. Ако вземем проби от утайката, ще мога да установя коя съвпада с профила, който снех от Крейн. Обзалагам се, че всички имат различни сигнатури.
— Защото в другия край на мръсната канализация извеждат различни неща.
— Точно така — потвърди Кейлъб. — Да кажем, че сто хиляди жени вземат противозачатъчни в домове, свързани към Южната пречиствателна станция. В тази утайка ще има високо ниво на естроген. Може би станцията на Трежър Айлънд ще е изхвърлила с една стотна по-малко, но пък повечето там са на золофт. Не можем да знаем, преди да сме взели проби. Но аз се обзалагам, че една от петте ще съвпадне с онова, което намерих по кожата на Крейн.
Хенри взе атласа и го отвори на страницата, вече маркирана от Кейлъб с указател. Разглежда я известно време и върна книгата на Кейлъб.
— Проби от мръсната канализация — каза той. — В почивния ми ден. Страхотно. Какво си донесъл за обяд?
— Мидена супа. Банички.
Хенри му се усмихна толерантно.
— Прибери ги в хладилника.
Беше твърде студено и влажно, за да се качва на открития мостик, затова Хенри остана в рулевата рубка. Включи на ход напред и запълзяха към изхода на пристанището с под три възела. Подминаха празен док, скрит под спящи морски лъвове, после минаха по цялата дължина на Кей 39, пресякоха линията на прибоя и излязоха в открито море.
— Сега накъде? — попита Хенри.
— Ще започнем с Югоизточната пречиствателна станция на Сан Франциско и ще обиколим залива в посока, обратна на часовата стрелка.
— До Ислей Крийк?
— Точно така.
Ислей Крийк се намираше южно от Чайна Бейсин и стадиона на AT & T, на пет морски мили от Кей 39 надолу по бреговата линия. Когато напуснаха зоната, в която бе забранено да се създава вълнение, Хенри подаде газ и „Знак на крак“ пое в спокойното море с шест възела на югоизток, успоредно на Ембаркадеро Драйв.
— А как ще вземем проби от дъното? — сети се Хенри.
Кейлъб взе раницата си от пейката до масичката и я отвори. Беше завързал празна купичка за супа към 60-метрово парашутно въже и бе използвал тиксо, за да фиксира няколко оловни тежести към улея за наливане на купичката.
— Когато това се удари в дъното, тежестта ще я накара да се забие в утайката, като започна да я издигам. И ако я издърпам внимателно на повърхността, мисля, че утайката не би трябвало да се отмие обратно.
Хенри отмести поглед от прозореца и изгледа с любопитство купичката и държащия я Кейлъб.
— Ти ли изобрети това, или от НАСА ти помогнаха?
— Изцяло мое творение.
— Изумително.
— Знам. Искаш ли сега да направя кафе?
— Това исках да чуя.
Остров Йерба Буена беше на по-малко от една морска миля, но Кейлъб можеше да го види само на радарния екран. Дъждът се бе засилил и „Знак на крак“ подскачаше в ниското вълнение, което идеше откъм юг. Двойка корморани плаваха по нашарените от дъждовните капки вълни и се гмуркаха синхронно.