— Когато стигнем там, как ще открием изхода на тръбата за отработената вода?
— Би трябвало да е на триста метра от устието на реката. Не много надълбоко… може би на двайсет и пет метра.
— Ще се опитам да се задържа на едно място. Когато загребваш, стой на носа, защото около винта на кърмата може да се образува мътилка.
Кейлъб кимна. Имаха още двайсетина минути до пристигането на мястото. Хенри погледна през прозореца на щирборда и после пак назад през кърмата, към индустриалния пейзаж на бреговата линия стигаща до моста.
— Дълъг дрейф дотам — отбеляза той.
— Приливното течение е в тази посока. Право на север. После завива към Норт Бийч и Алкатрас и се насочва към Голдън Гейт.
— Пак е доста плаване.
— Някои от другите са по-наблизо. Но мисля, че трябва да ги обиколим всичките.
— За да мога да свидетелствам под клетва, че сме ги проверили без изключение и сме изключили останалите.
Кейлъб кимна. Точно това си мислеше. Знаеше колко внимателен е Хенри на свидетелската скамейка. Обичаше да убеждава съдебните заседатели в правилността на използваната методика и да ги впечатлява с тежестта на уменията и знанията си, стоящи зад заключенията му.
Устието на Ислей Крийк се врязваше в индустриалната пустош, а двата му бряга бяха захванати в стени от сив бетон и ръждясало желязо. На огромна табела на брега с лице към залива пишеше с червени печатни букви: ЗАБРАНЕНО АКОСТИРАНЕ — ПОДВОДНА ТРЪБА. Хенри изключи двигателя от предавка и те поеха в дрейф, подхванати от вятъра, докато в един момент спряха. Тогава той започна да коригира с кратки импулси мощността, за да задържи позицията им.
— Каква е дълбочината ни? — осведоми се Кейлъб.
Хенри погледна екрана на ехолота.
— Двайсет и пет метра. — Сложи пръст върху цветния дисплей и проследи линията зелени точки: — Дъното изглежда меко.
— Помисли си какво има долу.
— Виж тук — каза Хенри и проследи червената линия по екрана на ехолота: — Това е тръбата. Изглежда достатъчно дебела, за да мине през нея автобус.
— Над нея ли сме?
Хенри кимна и отмести поглед от дисплея:
— Взел ли си латексови ръкавици?
— Да.
— Внимавай да не ми оплескаш палубата с тази гадост.
Студеният дъжд падаше под ъгъл, така че качулката не му помагаше. Отиде до носа и се наведе над водната повърхност. Хенри бе обърнал яхтата срещу вятъра и някак съумяваше да я задържи на едно място. Кейлъб нави парашутното въже в ръката си и хвърли купичката, която потъна на три метра пред носа. После остави тънкото въже да я последва, подавайки намотка след намотка, докато в един момент то заплава по повърхността — сигнал, че купичката е стигнала до дъното. Тогава започна да я изтегля обратно, като дърпаше бавно и внимателно, с надежда ръбът ѝ да загребе от утайката, преди тя да се изправи и отдели от дъното.
След минута я видя да излиза в тъмната вода под носовия релинг и след малко да увисва във въздуха. Изтегли я до перилата, изля обратно водата и надникна в нея. На дъното ѝ имаше около 2-3 сантиметра воняща на умряла риба утайка. Извади от джоба си шишенце и изля в него около една чаена лъжичка. Запуши шишенцето, прибра го в джоба си, спусна купичката обратно във водата и я разклати, за да я изплакне.
— Получи ли се? — попита Хенри, когато Кейлъб се прибра на топло в рубката и затвори вратата.
— Да. — Той извади мострата от джоба си и я показа на Хенри.
— Защо не се обадя на Жак Кусто да му разкажа какво постигнахме тук.
— Не забравяй и Патентното бюро.
— Трябва да надпишеш това шишенце.
— Взел съм стикери.
Кейлъб седна до масичката и изхлузи ръкавиците си. След това извади от джоба си стикери и маркер.
Хенри вкара двигателя на „Знак на крак“ на скорост и зави обратно.
— Сега накъде?
— Североизточният бряг на Трежър Айлънд.
— Готово.
— Ако разберем къде изхвърлят труповете, какво мислиш, че ще направят Кенън и Гарсия с тази информация? — попита Кейлъб.
— Нямам представа. Извън моята компетенция е. Но ми се струва, че са склонни да вземат всичко, което им се предложи. От разговора с тях останах с впечатлението, че са в задънена улица.
— Защо мислиш така?
— Тези случаи са тежки — убийци, които убиват хора, които не познават — обясни Хенри. — Няма връзка между жертвите, нито между тях и убиеца. Няма мотив. Няма свидетели.
— Или поне няма такива, които говорят.