И поради това без проблем забеляза трупа.
12.
— Мамка му — каза Кейлъб. — Хенри, виждаш ли това?
Остави чашата си и посочи през предния прозорец. Голото тяло плаваше по лице на шест метра от скалата. Водата изглеждаше тъмна, напръскана с пяна и носещи се по повърхността клонки. Тук сигурно имаше някакво завихряне на прилива.
Хенри погледна накъдето сочеше пръстът на Кейлъб. Кимна, обърна се към преградната стена и извади морски бинокъл от кутия от тиково дърво. Вдигна го пред очите си и го фокусира с пръсти. Погледна, после го предложи на Кейлъб, но го остави встрани, понеже Кейлъб поклати отрицателно глава.
— Не мога да я закарам там — каза той. — Няма място за маневриране. Ще се решиш ли да вземеш надуваемата лодка? С въже, разбира се.
— И да го изтегля?
— Аз ще остана тук на позиция в дълбокото. Ти го докарай и ще го издърпаме върху платформата на кърмата.
— Мога да го направя.
— Добре. Сега ще извъртя така, че течението да ни закара заднешком, докато подготвя лодката.
— А аз какво да правя?
— Иди на носа и наблюдавай. Увери се, че няма да изчезне някъде. Ето… вземи го.
Кейлъб взе бинокъла от Хенри и отново облече шлифера си. Излезе от рубката и тръгна към носа по страничната пътека. Усещаше под краката си палубата да вибрира, докато Хенри форсираше двигателя, за да ориентира яхтата така, че да може да пусне надуваемата лодка на вода. Вдигна бинокъла пред очите си и започна да следи трупа, но обективите бързо се напръскаха с дъждовни капки. Избърса ги в ризата си и отново вдигна бинокъла, този път използвайки ръце, за да направи заслон на лещите.
Трудно беше да различи нещо дори с увеличението на бинокъла. А и започваше да се стъмва. Движението на яхтата се забави — Хенри отново я бе изключил от скорост. Кейлъб чу вратата на рубката да се отваря и затваря, обърна се и видя Хенри на страничната палуба. Носеше оранжева спасителна жилетка, пластмасово гребло и навито дълго бяло въже.
— Да ти помогна ли с лодката?
— Ще се оправя. Ти не изпускай от поглед трупа.
Лодката висеше на две балки в кърмата. Кейлъб чуваше Хенри да работи там — изтегли брезентовото покривало, после се захвана с извънбордовия мотор. Накрая чу изскърцване на макарите, докато Хенри спускаше лодката във водата.
— Готов ли си?
— Идвам.
Кейлъб отиде на задната палуба и погледна през перилата над кърмата. Лодката подскачаше леко във водата и се блъскаше в платформата за скокове, монтирана към напречната греда.
— По-добре облечи жилетката — посъветва го Хенри.
Кейлъб я взе, нахлузи я през глава, пристегна я с ремъка през гърба си и я закопча с пластмасовата закопчалка.
— Оставих ти там гребло, в случай че имаш проблеми с мотора.
— Да ги очаквам ли?
Хенри погледна извънбордовия двигател.
— Честно казано, не съм го използвал отдавна. Но ако заработи, всичко би трябвало да е наред. Когато стигнеш при него, вържи го през гръдния кош. Дори не помисляй да го вдигаш в лодката — ще се преобърнеш. Само го завържи и го изтегли.
— Разбрах.
— Вземи и това. — Хенри извади от джоба на панталона си малко водоустойчиво фенерче.
— Благодаря.
Хенри отвори транцевата врата и Кейлъб излезе през нея на платформата за влизане във водата. Седна на дървената седалка на нестабилната надуваема лодка и бързо снижи центъра на тежестта си, преди да се е преобърнал.
На около половин километър от тях една от сирените в основата на Голдън Гейт издаде протяжен нисък звук.
— Да се опитаме да го направим бързо — каза Хенри. — Защото се стъмва, а мъглата настъпва към нас.
Кейлъб кимна и се обърна с лице към кърмата на лодката. Извънбордовият двигател беше малък двутактов „Мъркюри“. Кейлъб натисна червения гумен бутон за карбуратора на предния панел на двигателя, регулира дросела и дръпна кордата за запалване. Остави го да поработи на празен ход и вдигна поглед към Хенри.
— Добре — обади се той. — Готов съм.
Хенри му хвърли швартовото въже и Кейлъб включи на скорост. Откъсна се бавно от платформата, подаде повече газ и се насочи към брега. Намираше се твърде ниско, за да види трупа, но в основата на скалата имаше пещера и тялото се намираше накъде край отвора ѝ. Пещерата се виждаше, затова се прицели в нея.
Доближи се на петнайсет метра от входа ѝ, когато различи бледия труп да се спуска по задния фронт на поредната ниска вълна. Вкара мотора на празен ход, взе греблото, обра разделящото го разстояние с няколко неумели загребвания, като се стараеше да не клати много лодката. Съсредоточи се върху греблото и най-вече върху това да не се преобърне. Когато вдигна поглед, тялото беше изчезнало.