Положи греблото напречно в скута си и седна на дървената седалка, треперейки от студ. Огледа водната повърхност. Вълните нахлуваха в морската пещера, като се разбиваха около входа ѝ с кънтящ грохот. Усещаше с цялото си тяло ледения въздух, който бълваше от пещерата след всяко влизане на вълна в нея. Въздухът миришеше на сол и морски водорасли, но в него се долавяше и още нещо. Може да беше игра на въображението му, но му се струваше, че мирише на разложение.
Завъртя се на седалката, търсейки го с поглед, хванал се здраво с една ръка за борда на лодката. „Знак на крак“ беше на 200-300 метра от него със силует, очертан на фона на примигващите светлини по хълмовете на Сан Франциско. Цели райони на града оставаха невидими там, където валеше силно. Хенри беше на открития мостик пред руля. Докато Кейлъб гледаше към него, той включи мощен прожектор. Кейлъб примигна и се извърна от заслепяващия лъч. Сирената издаде последна ниска нота и Кейлъб усети нов студен повей от пещерата.
И тогава го видя. В следващия миг го забеляза и Хенри, и го освети с прожектора. Намираше се между Кейлъб и „Знак на крак“.
Изглежда беше отнесен от обратното течение, докато Кейлъб бе гребал с наведена глава. Извърна се и спря да гребе, за да може да извади фенерчето. Захапа го, клекна на коляно и продължи, докато не усети контакта на носа с трупа. Наведе се и намери края на въжето, което Хенри му беше дал. Завърза го около Т-образната дръжка на греблото, после изпълзя на колене, за да надникне през носа на лодката.
Трупът беше там… на половин метър пред очите му.
Нещо беше отхапало огромен къс от бедрото на мъжа и бе оголило мускулите чак до бялата бедрена кост. Лъчът осветяваше водата, подскачайки. Раната беше тъмночервена и изобщо не бе избелена от морето. Имаше идея какво означава това и се хвана на работа възможно най-бързо.
— Добре ли си?
— Светиш ми в очите — каза Кейлъб. — Ето, хващай.
Хвърли швартовото въже на Хенри и изгаси мотора. Когато Хенри издърпа надуваемата лодка редом с кърмата, Кейлъб стъпи на платформата и бързо се изкачи на задната палуба. Усещаше под себе си „Знак на крак“ солидна като Алкатрас.
— Да качим лодката на балките и ще изтеглим онзи на платформата.
— Да побързаме… мисля, че нещо ни дебне.
Хенри кимна и се хванаха на работа. Когато лодката бе закачена, Хенри просна чаршаф върху платформата. Кейлъб издърпа въжето, с което бе завързал трупа, и тялото изпълзя от тъмнината. Хенри беше включил подводното осветление, така че водата под тях светеше. В студено… абсентовозелено. Хенри се наведе над парапета и хвана краката на мъжа в примка. Повдигайки го заедно, двамата издърпаха трупа върху чаршафа.
— Мисля, че току-що са го отхапали. Преди няколко минути, край скалите.
Хенри насочи лъча на своето фенерче към мъжа, който лежеше по очи. Извън водата раната изглеждаше още по-жестока. Костта бе наранена и по нея се виждаха следи от зъби.
— Била е голяма, обзалагам се — отбеляза Хенри и сложи ръка върху рамото на Кейлъб: — Видя ли я?
— Нищо не видях. Но за момент тялото изчезна от погледа ми. После изплува пак, но на различно място — отговори Кейлъб.
— За малко ти се е разминало… може би.
Кейлъб погледна към водата отвъд платформата. Тя все още бе осветена отдолу и все в същото студено зелено. Но кръвта я нямаше, явно в резултат от действието на вълните и на постоянното приливно течение.
— Съобщи ли вече за този? На Кенън и Гарсия?
Хенри поклати глава.
— Първо исках да видя с очите си на какво сме се натъкнали. Но изглежда ще трябва да го направя. Видя ли това?
Хенри описа с лъча тесен кръг по бледия гръб на мъжа. Там, по линията на гръбначния стълб, се виждаха три комплекта следи от електрошоков пистолет. Следите от изгаряне и разстоянието между тях изглеждаха като при другата жертва. Кейлъб усети мускулите му да се отпускат и кожата му да настръхва. Беше вир-вода.
— Имаш ли нещо по-силно от кафе?
— Имам бутилка двайсет и пет годишен „Лафройг“… ти ми я подари.
— Налей по едно. Има нещо, което трябва да ти кажа. Преди да се обадиш на Кенън.
Хенри го изгледа за миг, после кимна.
Слезе до платформата за гмуркане и клекна до висящата надуваема лодка. Покри трупа с другата половина на чаршафа и го фиксира с въжета, за да не се плъзне обратно във водата. Дрейфът в момента ги носеше към Голдън Гейт и те се приближаваха към стената от мъгла. Когато се разнесе сигналът на сирената на моста, той прозвуча близко и силно. Кейлъб го усети в стомаха си.