— Докато сме били из залива, Марси прекарала деня в лабораторията. Разглобила цялата си апаратура два пъти, но не открила никакви хардуерни проблеми. Затова този път извикала софтуерист от „Хюлет-Пакард“.
— И…?
— Той открил вирус.
— Господи, къде?
Кейлъб едва не пропусна стопа. Видя го в последния миг, колкото да закове с поднасяне на колата по мократа пътна настилка. Телефонът падна в междината между седалките. Когато колата спря, бръкна и го намери.
— Наред ли е всичко там? — усети Хенри.
— Няма проблем.
— Шофираш ли?
— Да… вирусът… къде е бил?
— В приложението на „Хюлет-Пакард“ за управление на масспектрометъра. Специалистът на фирмата демонтирал твърдия диск и го взел в Сан Хосе с надежда там да разбере що за вирус е това.
Кейлъб отново включи на скорост и измина останалото разстояние до Линкълн. Зави наляво на светофара и продължи на запад, към океана.
— Оборудването ѝ — имам предвид компютъра, свързан към спектрометъра — вързан ли е в мрежа?
— Не, и точно това е странното — отговори Хенри. — Машината е напълно офлайн. За да бъде инфектирана, трябва някой да е дошъл в лабораторията и да го е инсталирал на ръка. Ти чувал ли си някога за такова чудо?
— Вируси в софтуер на спектрометър? Не.
— И аз — подчерта Хенри.
— Мислиш ли, че е свързано с убийствата?
— Не знам какво да мисля — призна Хенри. — Може би ще разберем повече, когато стане ясно за какво става дума. И какво точно прави.
На кръстовището на „Линкълн“ и „Сънсет“ Кейлъб опря в стена от мъгла. Намали от четиресет километра в час на двайсет и пет и после под петнайсет. Последните тринайсет преки до океана щяха да бъдат пълзене слепешком.
— Как мина аутопсията? — сети се да попита той.
— Като останалите.
— Идентифицирахте ли го вече?
— Имаме съвпадение на отпечатъците с базата данни на Управлението по регистрация на автотранспорта. Името е Джъстин Холанд — архитект или нещо такова. Обявен за изчезнал преди две нощи. Говорих с приятеля му, за да получа потвърждение.
— И пак е изчезнал след посещение на бар? — подсказа Кейлъб.
— Още не са го проследили, но е най-вероятно — каза Хенри. — Ако не е използвал кредитна карта като останалите, може така и да не научим. Приятелят му знае само, че е имал среща с клиент на делова вечеря някъде около Ноб Хил. Но така и не се върнал.
Кейлъб трябваше да заобиколи кола, спряла в неговата лента с включени аварийни светлини. Беше се появила в гъстата мъгла толкова неочаквано, сякаш някой я бе извадил изпод черна пелерина. Кейлъб успя да извие волана рязко наляво и пропусна калника ѝ на сантиметри. Измина още една пряка, подаде мигач и се върна в дясната лента. Намали на три километра в час и тогава си спомни, че Хенри още е на линия.
— Нещо за причината за смъртта?
— Онзи от Ейч Пи23 сменил твърдия диск на Марси с нов. Така че тя пусна токсикологията. Преди около час установи всичко, което ти вече ми беше казал.
— Векуроний?
— Да — потвърди Хенри — И туйон. Е, не стигна като теб до метаболитите и реда на дозите. Но имаме общата картина.
— Мога да ти дам още малко — каза Кейлъб.
Погледна в огледалото. Зад него бе имало кола, когато бе излязъл на „Линкълн“, но след като навлезе в мъглата, колата изчезна. И онази, която бе заобиколил, за да не се блъсне в нея, бе потънала в мъглата.
— Пусна ли анализа на утайките? — предположи Хенри.
— Сигурно се досещаш какво разбрах. Имайки предвид къде намерихме трупа.
— Станцията при Сосалито, нали?
— Сосалито. Без никакво съмнение.
Хенри въздъхна и Кейлъб се досети, че обмисля последиците. Опитваше се да измисли как да предаде тази информация на Кенън, без да намесва Кейлъб по никакъв начин.
— Ето какво трябва да направиш — опита се да му помогне Кейлъб. — Нека Марси анализира пробите от кожата на Чарлз Крейн. След като спектрометърът ѝ вече работи както трябва, тя без проблем ще открие содата каустик. Може би ще открие и синтетичния естроген. Когато го види, ще се досети, че Крейн е бил в близост до станция за пречистване на отходни води. Тогава вече ще можеш да предложиш на Кенън да изпрати лабораторен техник с полицейска лодка, за да се вземат проби от утайките. После нека Марси ги изследва. Тя ще открие съвпадението със Сосалито и аз ще бъда чист.
— Това може да сработи — съгласи се Хенри. — И сега, след като Марси вече може да работи нормално, ще я накарам да анализира пробите от другите потенциални жертви.
— Знам, че за теб е важно аз да остана в сянка — съгласи се Кейлъб, — но дали би било възможно да продължа да бъда информиран?