— И после?
— После получаваш невероятно количество данни. Спектър от молекулни тегла. Ако ги вкараш в диаграма, тя ще заприлича на ЕКГ на човек, взел кокаин — безумни пикове и пропадания. Но пуснеш ли тези данни през софтуер, използващ библиотеки, създадени на база известни еталонни мостри, тогава ще можеш да разбереш молекулния състав на практически всичко. Е, малко по-сложно е от това, но нали искате общата картина.
Кенън писа известно време в бележника на коляното си. После вдигна поглед към Кейлъб:
— Този софтуер… откъде идва?
— Зависи от лабораторията и от апаратурата. Има три начина да се снабдиш: купуваш готов софтуер, който струва от пет до десет хиляди долара; намираш си безплатен такъв; има държавна лаборатория в Швейцария, която поддържа добра безплатна програма, наречена SpecServe.
— А ако не ползваш някой от тези начини? — поинтересува се Кенън.
— Някои от нас ползват специализиран потребителски софтуер.
— Както е при вас, предполагам?
Кейлъб се усмихна. Неговата лаборатория беше предмет на всеобща завист. Поне веднъж месечно той развеждаше учени от цял свят и чуждестранни делегации из петте декара, с които разполагаше.
— Аз използвам готова програма, наречена Spectral Wave. Има имам три Крей-клъстера, на които пускам паралелна обработка. Имам и модифицирана версия на швейцарската програма, която съм приспособил за моите нужди.
Кенън пишеше бързо. Когато свърши, пак го погледна:
— Какво е Крей-клъстер?
— Модулен суперкомпютър. Можеш да купиш колкото искаш блокове и да ги свържеш в едно.
— Кой е модифицирал швейцарската програма?
— Аз.
— Написали сте и потребителската програма, предполагам?
Кейлъб кимна.
— Мислех, че сте химик, токсиколог или нещо подобно — отбеляза Кенън. Наблюдаваше Кейлъб внимателно. Сивите му очи не примигваха зад очилата с телени рамки.
— Имам бакалавърска степен по компютри. А и повечето природни науки в наши дни се застъпват с компютрите — обясни Кейлъб. — Няма спасение.
— Значи използвате три програми, така ли? За какво? Всяка да проверява останалите две?
— Така мога да верифицирам резултатите си с едно пускане. Но аз продължавам да не разбирам какво общо има всичко това с Марси. Да не би тя… разбирате ли, не схващам какво става. Тя неприятности ли има?
Кенън заби молива си в спиралата на бележника. Отгърна ревера на сакото си и Кейлъб видя под мишницата му кобур. Този път прибра бележника във вътрешния джоб на сакото си.
— Не, няма неприятности — отговори му той. — Имате ли нещо против да ми покажете лабораторията си? Апаратурата?
— Разбира се — съгласи се Кейлъб. — Ще ви разведа. Само че апаратурата не е включена, така че ако искате демонстрация, ще отнеме известно време да се загрее.
— Искам само да разгледам.
— Ще е различно от лабораторията на Марси — предупреди го Кейлъб. Стана, заобиколи бюрото си и поспря на вратата, изчаквайки да пропусне Кенън пред себе си. — Нейната лаборатория е за работа. И е малка. Това тук е изследователски център.
Кенън стана и само за секунда, докато инспекторът беше в профил, в десния джоб на панталона му проблесна червена светлина. Късо примигване, което веднага изчезна. Там се виждаше тънка правоъгълна издатина. Кейлъб побърза да отмести поглед към лабораторията. Реши, че Кенън не го е забелязал.
— Значи сте били в нейната тогава?
Кейлъб беше тръгнал да излиза, така сега бе с гръб към Кенън. Никога не му казвай лъжа. Натисна на стената ключовете за осветлението и вентилацията в тавана. После отговори, без да обръща глава, тихо, но достатъчно силно, за да го чуе Кенън над бученето на вентилаторите.
— Разбира се… С Хенри сме приятели.
— Хенри Нюком? Съдебният патолог?
— Да… израсли сме заедно — обясни Кейлъб и се обърна да погледне Кенън: — Какво?
— Нищо — каза Кенън. — Само дето… аз често разговарям с него. А той никога не ми е споменавал за вас.
— Странно.
— Нали? И се знаете, откакто се помните?
— Да.
— Значи, с изключение на двата месеца, когато вие и майка ви сте били в „Лангли Портър“, и двете седмици по-късно, когато сте изчезнали, сте се виждали редовно?
Знаеше, че ще се стигне до това. Още когато бяха говорили с Кенън на задната седалка в полицейската кола пред „Къщата на щитовете“, разбра, че ще се стигне дотук. Сега Кенън бе извадил цялата истина наяве и я беше проснал на пода пред двама им, за да я гледат.