— Така ли е, господин Мадокс?
Кейлъб сви рамене и влезе в лабораторията пред Кенън, за да не вижда той лицето му.
15.
Макар още да нямаше пет, беше тъмно, когато излезе от лабораторията. Стигна до „Линкълн“, после мина през парка и навлезе в Ричмънд, където започна да завива по случаен начин, като следеше огледалото. Всичко около Кенън опъваше нервите му. Когато се убеди, че никой не го следва, отби за малко и извади телефона си. Набра Хенри, постави го на говорител и отново потегли.
— Да?
— Кейлъб е. Сам ли си?
— Секунда…
Някакви гласове на заден план се засилиха в кресчендо, докато Хенри минаваше покрай група разговарящи в търсене на по-уединено място. След малко се възцари тишина.
— Извинявай — каза Кейлъб, — не исках да прекъсвам нещо важно.
— Всичко е наред — отговори Хенри. — Още съм на Брайънт стрийт, но излязох от заседателната зала. И без това чакаме Кенън. Какво има?
— Ако Кенън още не е дошъл, причината е, че беше при мен.
— Дошъл е да те види? — попита Хенри и сниши глас до шепот: — Пак?
— Интересуваше се от масспектрометрите. Разпитваше за софтуера. Пожела да разгледа лабораторията ми. Обясни, че било във връзка с Марси.
Хенри въздъхна.
— Имаме куп неприятности заради начина, по който подходихме вчера. Говоря за Марси и себе си.
— Вирусът?
— Не трябваше да даваме твърдия диск на специалиста от „Хюлет-Пакард“. Беше си местопрестъпление и нарушихме целостта на уликите на Кенън. Наложи се той да замине за Сан Хосе, да вземе оттам диска и да го даде тази сутрин на ФБР. Те имат отдел по киберпрестъпления и поеха нещата.
Кейлъб видя празно място за паркиране и го използва. Изключи говорителя и вдигна телефона до ухото си, като сниши глас, за да не крещи на Хенри:
— Откриха ли вече нещо?
— Ще го запазиш ли в тайна?
— Хенри…
— Извинявай… знам, че можеш да мълчиш.
— Надявам се, че го знаеш. Е, какво става?
Кейлъб гледаше в огледалото, докато чакаше Хенри да заговори. В далечния край на авенюто, на трийсетина метра от него, имаше спряла до тротоара кола. Фаровете ѝ бяха включени, но не бе помръдвала от поне десет секунди. След малко Кейлъб видя увеличаващ се квадрат светлина от вдигаща се ролетна врата на гараж от другата страна на улицата. Колата зави рязко наляво и влезе в гаража. Кейлъб отново се загледа през предното стъкло.
— Там ли си още, Хенри?
— Да.
— Какво са открили във ФБР?
— Вирусът и убийствата са свързани. Вирусът е повлиял на спектралния анализ на Марси. Той бил някак инсталиран между анализатора и модула за графичен изход. Така че въздействал върху комуникацията между двата.
— Искаш да кажеш, че е променил резултатите? — поиска да уточни Кейлъб. — Променил вижданата от Марси картина?
— Имал е единствена мишена. Ако анализаторът откриел нещо с молекулно тегло 637.73, вирусът игнорирал тези данни. Така че в диаграмата на това място имало празно място, все едно не било намерено нищо.
— Дупка в спектъра — прошепна Кейлъб.
— Точно така — дупка.
Кейлъб пое дълбоко въздух, погледна към тавана на колата и бързо пресметна наум сумата от няколко числа, докато не създаде молекула в съзнанието си.
— Това е векуроният, нали? Празното място с координата 637.73 е за векурония.
— Позна — одобри Хенри.
— Мили боже…!
— Да, изглежда лошо — съгласи се Хенри. — Представяш ли си, за бога, че той е могъл да влезе в моята лаборатория! В сутерена на полицейски участък…
Кейлъб постави телефона отново на говорител и подкара колата.
— Бил е в проклетата ми лаборатория — възмутено повтори Хенри.
— Има ли заподозрени?
Хенри се изкашля.
— Всеки с карта за достъп е заподозрян.
— За колко души говорим?
— Не знаем — каза Хенри. Шепнеше, но в гласа му се долавяше гняв. — Всяка карта би следвало да бъде с уникален идентификационен номер, за да се знае кой влиза и кой излиза. Но някой в ИТ отдела се издънил и сега всички лабораторни карти са с един и същи код. На всичко отгоре не съществува списък кой е получил карта.
— А нямате ли охранителни камери?
— Имаме, естествено, но това, изглежда, се е случило преди месеци, доста преди първото убийство. Камерите записват на DVR-и, които биват презаписвани, ако някой не отдели диск за преглед.
— И ти научаваш всичко това тази вечер?
— Както вече казах — прошепна Хенри, — затънал съм до шия и нищо не зависи от мен. ФБР ми правят нова дупка отзад вече два часа и всеки път, когато излязат в почивка, ми пращат Гарсия.