— Намери ме — проговори тя. — Ще влезеш ли?
Задържа му вратата отворена и той влезе в старата къща. Тя затвори зад него и избута тежкото резе. Роклята ѝ беше в толкова тъмен нюанс на червеното, че изглеждаше почти черна. Нямаше ръкави и голите ѝ ръце белееха в сенките на входното антре. Беше боса и се приближи до него абсолютно безшумно. Спря, когато пръстите на краката ѝ докоснаха неговите. Фенерът беше между двама им, толкова близко до корема му, че усещаше неговата топлина. Тя посегна и трасира с гърба на показалеца си линията на челюстта му.
— Благодаря, че дойде — каза. Парфюмът ѝ, деликатен като единствена нишка на паяжина, го обгърна. — Ще ме последваш ли?
— Добре.
Поведе го през тъмната къща. Фенерът хвърляше около тях кръг светлина, докато преминаваха през стаи с високи тавани. Кухнята се намираше в задния десен ъгъл на къщата. Беше сложила свещи на мраморната маса за сладкиши и по плотовете край кухненската печка. Самата печка беше огромна и сложна — стогодишно чудо, работещо на газ и ток. Имаше шест чугунени колела и три отделни емайлирани отделения за фурни. В абсорбатора имаше крушка с нажежаема нишка и това бе единственото работещо електрическо осветление в къщата. Тя хвърляше мека кехлибарена светлина върху плота на печката и по този начин го изваждаше на фокус.
— Ще можеш ли да готвиш тук? — попита го Емелин. Стоеше зад него, сложила два пръста върху предмишницата му.
Кейлъб се огледа.
Беше извадила тенджери и тигани, беше ги измила в умивалника и ги бе оставила да се сушат на кърпи, разстлани по каменните плотове. Красиви стари медни тенджери, колекция от ръчно изработени ножове от въглеродна стомана, чиито скоро наточени ръбове блестяха. Имаше тежка дъска за рязане, изработена от кръстосано сглобени парчета твърдо дърво, и чугунен грил-тиган, лъскав от стара мазнина. Можеше да задуши стридите в него и да загрее каменна сол на обикновен железен тиган.
— Ще се оправя без проблем — увери я той.
Емелин отиде при мраморната маса за сладкиши и остави на нея ветроупорния фенер. Използва колелцето да вдигне фитила. Пламъкът се увеличи и освети помещението по-добре. Обърна се към него, подпряла ръце на ръба на масата.
— Кажи ми менюто — поиска тя. — За да избера виното.
— Надявам се обичаш морски дарове — каза той.
— Обичам всичко.
— Ще започнем с гриловани стриди — обяви Кейлъб. — Стриди от Сноу Крийк, дребните.
— Значи нещо пенливо — кимна тя. — Имам просеко от Тревизо. Да, ще пием просеко с това.
— След това ще има миди на тиган с диви гъби — продължи Кейлъб. — После ризото с трюфели.
— Донесла съм добро пино гриджо. Ще върви с мидите. А за ризотото… бургундско.
— Десертът не е нищо главозамайващо — предупреди Кейлъб. — Просто охладени малини. И малко черен шоколад.
Тя се усмихна.
— С това ще довършим просекото.
— Да започвам ли?
— Ако обичаш — помоли го тя. — Гладна съм.
До далечната стена имаше старомодна хладилна кутия. Кейлъб я отвори, без да е сигурен какво ще намери в нея. Вътрешността на кутията бе разделена на горно и долно отделение и в горното имаше голям блок лед. В долното бяха подредени бутилки бяло вино и просекото.
— Донесла си лед?
— Естествено.
— Може ли да оставя там някои неща?
— Разбира се — каза Емелин. — Сега се връщам. Трябва да намеря чаши за вино. И да ги измия. Защото очаквам да са прашни.
Тя взе фенера от масата и излезе. В къщата беше тихо, а тя бе толкова грациозно безшумна, че той чуваше шумоленето на босите ѝ крака по вътрешната страна на роклята. Проследи я с поглед и сложи някои от покупките си в хладилната кутия. След това отиде при печката и се залови да разучава как да пусне фурната.
Къщата беше капсула на времето — призрак на Сан Франциско, пометено от земетресението24 през 1906 година. Сега беше музей, поддържан достатъчно добре, за да го разгледаш, макар някои от нещата в кухнята явно да не бяха използвани отдавна. Завъртя някакво копче на панела на печката, наведе се към горелката и усети, че от нея излиза газ. Това беше добре, но нямаше пилотен пламък. Откъсна парче хартия от пазарската торбичка, запали го от свещта на плота и го използва, за да запали две от отделенията за фурните. Изгаси с тръскане парчето хартия и го сложи в умивалника. Когато се обърна, Емелин беше зад него и държеше шест чаши с дълги столчета. По две за всяко от вината.
24
Едно от най-разрушителните в историята на САЩ; било е с магнитуд 7,8 по Рихтер и е предизвикало голям пожар. — Б.пр.