— Пак изглеждаш така — отбеляза Емелин.
— Как?
— Както когато ти казах за мъжа, с когото бях, и споменах, че е изчезнал — напомни му тя. Остави чашите на плота до умивалника. — Казах ти, че е мъртъв… най-вероятно. Разказах ти го, а ти се обезпокои. Точно така изглеждаш и сега. Сигурно защото сме тук, нали? В тази къща.
Той кимна. Но ѝ дължеше повече от това. Много повече неща го тревожеха от къщата, а ѝ бе обещал истината. Помнеше миризмата в моргата на Хенри, восъчния полъх на адипоцира, когато Хенри бе отметнал чаршафа от трупа. Начинът, по който Кенън бе стоял в лабораторията с ръце в джобовете, наблюдавайки Кейлъб с дълбоко хлътналите си очи.
И Бриджит.
Имаше я дори тук, в осветената със свещи кухня при Емелин.
— Аз…
Тя се приближи до него, сложи длан върху гърдите му и постави меката възглавничка на десния си показалец върху устните му.
— Шшш, Кейлъб — каза.
Гледаше го, без да мига. Беше приковала погледа му със своя. След малко, сигурна, че той няма да проговори, когато махне пръста си от устата му, тя го прегърна. Бузата ѝ се притисна в предната част на лявото му рамо.
— Така е по-добре — каза тя. — Тук сме в безопасност. Обещавам ти. Вярваш ли ми?
— Да.
— Не живея тук. Това не е моят дом. Знаеш го. Но тук сме в безопасност. Няма проблем да сме тук.
— Но как…
— Не ме питай сега — отговори тя, притискайки го още по-силно. — Невинаги е добре да знаеш как. Поне не още.
Сега бяха толкова плътно притиснати, че той усещаше биенето на сърцето ѝ. Плъзна длани по голите ѝ ръце и ги спусна надолу през раменете ѝ до основата на гърба ѝ, без да я пуска.
— Ще те заведа там, където живея. Искам го — прошепна тя. — Искам да те заведа там още сега. Но не съм готова. Не още…
— Добре.
— И ти искаш да ме заведеш у вас. Искаш да бъда с теб там и да научиш всичко за мен. Но мисля, че все още не си готов за това, нали така?
Той кимна и осъзна, че тя не може да го види.
— Предполагам, че не съм.
— И затова е по-добре да стане по този начин. По-безопасно е. И за двама ни.
Тя се отдели от него, без да сваля ръце от кръста му, и вдигна лицето си срещу неговото. Последвалата целувка беше лека като завъртане на ключ в позната ключалка, отваряне на вратата и влизане у дома. Устните ѝ бяха хладни. И сладки като чашата с Berthe de Joux, която трябва да бе изпила, преди да му отвори вратата. Тя пъхна ръце под сакото му и нагоре по гърба, за да приглади ризата му. Когато свърши, го пусна и се извърна с гръб към него и ръце върху плота.
— Да ти налея ли чаша просеко, докато приготвяш стридите?
Той гледаше тила ѝ и извивката на тялото ѝ под аления водопад на роклята. Никога не беше желал нещо по-силно през живота си. Кожата на гърба му все още реагираше на докосването ѝ и паметта за него беше така отчетлива, сякаш си бе потопила ръцете в червено мастило. Сякаш го бе маркирала и бе изписала на гърба му, че е неговият собственик. Ако не беше с риза и бяха споделили целувката си, стоейки голи до леглото му, беше сигурен, че тя щеше да завърши докосването с ноктите си. С извити пръсти и с драскане на ноктите по дължината на гърба му.
Десет успоредни линии от раменете до кръста.
— Кейлъб…? — каза тя, без да се обръща. — Вино?
— Така съм добре. Известно време ще бъда доста зает.
— Мога ли да те наблюдавам?
— Ако искаш.
Газовата камина в трапезарията гореше със синьо-оранжев пламък зад месинговата решетка, а Емелин бе донесла още свещи в стаята и ги беше разпръснала по дългата маса от орехово дърво. Той внесе чиниите, държейки ги с кърпи, защото бяха горещи. Стридите лежаха в легло от изпускаща пушек каменна сол, по три в чиния, във всяка половинка черупка по лъжица богато на масло фюме25, кервел и чаена лъжичка златист хайвер.
Емелин вече бе наляла просекото.
Седеше отдясно и му беше подготвила място начело на масата. Той остави първо нейната чиния, след това и своята. Издърпа стола си и седна. Емелин взе чашата си и я вдигна. Кейлъб докосна ръба на своята до нейната и двамата отпиха. Просекото беше свежо като зелена ябълка и чисто като пролетна трева.
— Благодаря — каза тя.
— Това е…
— Недей, Кейлъб. Не го омаловажавай. Чуй каквото трябва да ти кажа: никой никога не е правил нещо подобно за мен.
Емелин внимателно остави чашата си. Вдигна с вилицата си една от стридите от черупката ѝ, постави я в устата си и затвори очи. Той я гледаше и видя удоволствието ѝ от смесването на вкусовете. Тя преглътна. Остави вилицата си подпряна отстрани на чинията и отвори очи.