След десетина минути лъкатушене отново поеха в една посока. Кейлъб чуваше чаткането на дъжда по предното стъкло и ритмичния звук на чистачките. Емелин ускори на един завой, после пак изправи. Внезапно звукът на двигателя и на гумите се промени рязко, сякаш някой бе отнел басите от мелодията, изпълнявана досега. През интервал от секунда се чуваше двойно тупване, сякаш предните колела на колата навлизаха в нов участък от пътя, последвани без забавяне от задните. В цяло Сан Франциско имаше само една пътна отсечка, където можеше да се случи това.
Въпреки превръзката Кейлъб бе убеден, че преминават по моста Голдън Гейт. Тя не можеше да знае, че той познава отлично този маршрут, защото бе пресичал моста многократно.
Но когато слязоха от него, Кейлъб отново загуби ориентация. Емелин продължи да го разхожда нови двайсет минути. Стръмни, виещи се пътища по носовете на Марин. После се спускаха дълго време, след което тя направи последен десен завой и спря.
— Чакай тук.
Слезе от колата, но остави вратата отворена. Той чу тракането на веригите на ролетна врата. След това тя се върна, потеглиха бавно напред и след няколко секунди спряха.
— Остани с превръзката.
— Добре.
Тя изгаси двигателя и слезе от колата, този път затваряйки вратата. За момент Кейлъб остана сам, без да чува нищо отвън. След малко вратата се отвори и той усети ръката ѝ на рамото си.
— Ще ти помогна да слезеш — предупреди го тя. — Внимавай с главата.
Слезе от колата с пръстите ѝ върху тила си, докато не мина през рамката на вратата. Когато се изправи в пълен ръст, тя го насочи още две крачки, за да може да затвори. След това хвана лявата му ръка и бавно го поведе встрани от колата.
Отдясно се разнесе басовият протяжен тон на сирената на моста. Вятърът беше солен и влажен.
— Тук има няколко стъпала — каза му Емелин. — Ето… усещаш ли ги?
— Да.
— Внимавай — високи са.
Изкачиха дървена стълба с паянтови стъпала. Сградата беше отдясно. Плъзна пръсти по обшивката ѝ, докато се качваха. Шестнайсет стъпала в права линия и се озоваха на някаква площадка.
— Стой така… можеш да се държиш за перилата… ето тук.
Емелин сложи ръката му върху грапава греда. Той чу дрънкането на ключове, последвано от плъзгането на резета в ръждясали жлебове. Три на брой.
После тя натисна дръжката на врата, изскърцаха панти и Кейлъб усети полъх в лицето си от отварянето на врата.
— Нали не възразяваш? Че те принудих да го направиш? — попита Емелин. Ключовете отново издрънчаха, когато тя ги извади от ключалката и ги прибра някъде. — Все още го искаш, нали?
— Господи… да! Искам го…
— Тогава влез — покани го тя. Отново го хвана за ръката и го поведе за последните няколко крачки, преди да влезе в дома ѝ. — Има праг с ниско стъпало… но вече пристигнахме.
— Добре.
— Застани тук.
Той застана, леко полюшвайки се в тъмнината под превръзката.
Вратата зад него се затвори и резетата се преместиха. Беше толкова студено, колкото и навън, но поне вятъра го нямаше. Чу я да го заобикаля и да навлиза по-дълбоко в стаята. Изглежда беше просторно. Краката ѝ я отдалечиха може би на десетина метра от него, но звукът не издаваше да има преградни стени. Не се чу отваряне и затваряне на врати, нямаше заглъхване. Тя запали клечка кибрит и след малко той усети дима. Дотогава в стаята долавяше миризмата на чисто спално бельо и парфюм. На набрани цветя и полирано дърво. Някъде вляво тиктакаше часовник. Може би висок, с махало — чуваше го да се клати.
— Добре, Кейлъб — проговори тя. — Свали превръзката. Искам да ме видиш.
19.
Три свещи осветяваха пространството около леглото ѝ. Друго осветление нямаше. По двете страни на дългата стая имаше прозорци, но през тях не се виждаше нищо — грубо нарязани дъски, различни на дължина, бяха заковани за рамките. Колкото до свещите — две от тях бяха в глобуси от тънко стъкло на тясна масичка до леглото. Третата беше в желязна клетка за птици на поставка в края на леглото и тази свещ бе дебела и сякаш бе горяла доста дълго, защото пламъкът ѝ беше потънал дълбоко и осветяваше отвътре издълбан восъчен цилиндър. Тя хвърляше сенки от пръчките на клетката из цялата стая — по голите покривни греди и бялата завивка.