Выбрать главу

— Но утре ще бъде време да се върнеш. Ако искаш.

— Искам.

Тя остави свещите на масата и се приближи до шкафа. Гледката беше прекрасна — тялото ѝ бе осветено от двете малки свещи, докато тя стоеше пред отворената сянка на шкафа. Изправи се на пръсти, бръкна вътре и се отдръпна, държейки дълго, подплатено с кожа палто. Облече го… гола под него.

— Ще бъде още тъмно, когато се върна — обясни тя, — затова не ми трябва нищо повече. Ти обаче трябва да се облечеш.

Той кимна, извади краката си от уюта под завивката, коленичи до леглото и събра дрехите си.

— Имаш ли баня?

Тя посочи малката ниша в дъното на стаята.

— Там. Има вода, но е студена.

— Няма проблем.

Тръгна натам, но тя го спря. Подаде му една от свещите.

— Това ще ти трябва.

— Благодаря.

Не беше преувеличила за водата. Онова, което струеше от крана, по-скоро приличаше на течен лед. Напълни умивалника и използва кърпа, за да се изкъпе, пристъпвайки от крак на крак и мъчейки се да съхрани топлината. Свещта хвърляше трептящ кръг светлина на каменния плот, като осветяваше разхвърляните вещи на Емелин. Видя четка за коса с костена дръжка, несесер за гримиране със седефени инкрустации по капака.

В задната част на плота имаше рафт със стъклария. Видя стъклена реторта с тумбесто дъно и извито надолу гърло — от онези, които някой алхимик или парфюмер би сложил на слаб огън, за да дестилира някаква съставка. До нея имаше кристални шишенца за парфюм, пълни със златиста течност.

Остави кърпата и взе едно от шишенцата.

Беше тежко и студено. Свали дългата запушалка и повдигна отвора до носа си.

Не беше парфюм.

20.

— Вече можеш да свалиш шала — каза тя.

Той се изправи на седалката, опита се да отговори и разбра, че не е чул какво е казала.

— Извинявай…?

— Превръзката. Можеш да я свалиш.

Пусна ръката ѝ и посегна зад главата си, за да развърже възела. Шалът падна около шията му. Все още беше тъмно. Фаровете осветяваха празен участък на Джуда стрийт — продължаваха да пътуват на изток, нагоре по хълма, към болницата. Сгъна шала и ѝ го подаде.

Емелин го взе, сложи го в скута си, хвана ръката му и я целуна.

— Почти пристигнахме — каза тя.

— Кога ще те видя пак?

— Скоро.

Изкачиха се на хълма и сега медицинският център се простираше от двете страни на улицата. Тя зави покрай тротоара с пожарния кран, изключи от скорост и дръпна ръчната спирачка.

— Ела, Кейлъб.

Притиснаха се в средата на общата предна седалка и той мушна ръка под палтото, за да я притегли за голия хълбок, докато се целуваха.

— По-скоро, отколкото допускаш — каза тя. Целуна за последно ъгълчето на устата му, отдръпна се от него и намести палтото около себе си, след като той дръпна ръката си.

Кейлъб взе палтото и куфарчето си, отвори вратата и слезе от колата. Когато затвори, тя се наклони към него и сложи дланта си на вътрешната страна на стъклото на прозореца. Беше виждал тази картина преди, в съзнанието си, ако не с очите си. Но това не беше детска ръка, а и той виждаше повече страст, отколкото отчаяние в този жест. Наведе се и я погледна в очите. Тя отдръпна ръката си от прозореца, докосна устните си с пръсти и потегли. Той остана до крана с палто, преметнато през ръката, и я проследи с поглед как прави обратен завой. Когато габаритите ѝ се превърнаха в червени точки в мрака, си облече палтото, вдигна куфарчето си и тръгна към лабораторията.

В дъното на комплекса имаше съблекалня и Кейлъб отиде в нея, докато стане кафето. Душът не се използваше много, но беше добре да го имат подръка. Всъщност беше си необходимост, имайки предвид какви неща влизаха и излизаха от неговата лаборатория — отрови, парализиращи вещества, проби от трупове. Както и три и половина шишенца батрахотоксин в хладилния сейф.

Отиде до шкафчето си и го отвори. Винаги държеше в него комплект чисти дрехи, в случай че разлее нещо, което може да се абсорбира през кожата. Съблече се, взе хавлиената кърпа от закачалката на гърба на шкафчето и отиде под душа.

След това нещата се развиха бързо.

Докато масспектрометърът загряваше, той разчисти една от работните маси и извади портфейла си. В него, между сметки и бележки, имаше стара разписка от банкомат, плътно завита с усукани краища като ръчно свита цигара. Разгърна я и извади с пинсети малко късче хартия от салфетка. Имаше златистокехлибарен цвят, защото я бе топнал в шишенцето в банята на Емелин.

Държейки я с пинсетите, отново подуши късчето. Беше ароматно и летливо като горчива мента. Като смес от ментол и пелин. Подготви една от камерите, зареди я, после седна до масата и програмира цикъла да бъде изпълнен паралелно и на трите Крей-клъстера. Щом свършеше, резултатите щяха да отидат на принтера и никъде другаде. Хартията можеше да бъде унищожена по много начини. Електронните файлове бяха по-трудни за откриване и невъзможни за пълно изтриване. Влезе в стаята за почивка, наля си кафе в чужда чаша, капна няколко капки мляко със сметана от кутията на Андреа, облегна се на сивата стена и затвори очи.