— Защо? — попита той Хенри. — Защо ми го казваш? Нали искаше да не ти се пречкам… заради Кенън.
— Исках да те видя, преди Кенън да те е открил.
— За какво говориш?
— Вчера сутринта, след като си тръгнах от вас, си проверих гласовата поща. Бях получил две съобщения. Едното от тях беше от Кенън, който ми нареждаше да отида на Брайънт стрийт, понеже били намерили нов труп. Това съобщение бе постъпило само пет минути по-рано.
— Е?
— Е… другото беше отпреди него. От вечерта на двайсет и трети. И беше от Марси.
Кейлъб стискаше доклада от аутопсията с всички сили. Трамваят до тях бе набрал скорост през кръстовището, беше излязъл напред и пантографът му отскачаше от контактната жица и осветяваше сивия следобед с електрически сини искри. Кейлъб беше стоял от другата страна на улицата пред къщата „Хаас-Лилиентал“, подпрян на уличен стълб, когато бе забелязал същите електрическосини проблясвания в прозорец на втория етаж. Беше видял високоволтов разряд.
Затвори очи и увеси глава.
— Трябва да е оставила съобщението час-два, преди да се започне — продължи да разказва Хенри. — Убийството ѝ, имам предвид.
— И какво ти каза? — попита Кейлъб, въпреки че не бе сигурен дали иска да знае.
— Каза ми, че е ядосана… за вируса. И че искала да говори с единствения човек, на когото се доверявала по въпроси, свързани със софтуера на спектрометъра. Така че ми се обаждаше да ми поиска телефонния ти номер, понеже щяла да дойде при теб да те види. И искала да ти се обади, преди да цъфне на прага ти.
— Отбий за секунда.
— Какво?
— Отбий, по дяволите, за секунда!
Хенри изви рязко и спря на тротоара. Погледна в огледалото и после към Кейлъб в очакване. Кейлъб сложи ръка върху устата си и потърси слепешката дръжката на вратата. Измъкна се от колата и падна на колене на плочите през католическата църква „Света Ана“. Изхвърли струя кафе и мляко със сметана в кална дъга по цимента на стъпалата пред входа. Залитна напред и ожули дланите си върху плочите. Стоя така, на четири крака, около половин минута. Поемаше задъхано въздух със зрение, замъглено от сълзите вследствие на напъна. Накрая се изправи и избърса уста с ръкава си. Когато вдигна поглед, видя към него да се приближава някаква жена, водеща със себе си дете. Тя веднага размисли и се върна по обратния път, стискайки китката на детето с всички сили.
Кейлъб се качи в колата и затвори вратата.
— Не ми се обади — каза той, едва разпознавайки звука на собствения си шепот. — И изобщо не е идвала да ме види… не съм я виждал от юли.
— А ти къде беше онази нощ?
— Започнах деня с късен брънч в „Парк Чоу“. Поработих малко в лабораторията. Говорих с Кенън. Обикалях с колата, говорих с теб. После отидох в магазина на Станиън, върнах се у нас и си приготвих вечеря.
Хенри отново погледна в огледалото, престрои се в лентата и потегли на запад. Улицата пред тях беше празна с изключение на трамвая, който сега се намираше на две преки напред.
— Когато дойдох при теб на следващата сутрин — продължи да разпитва Хенри, — ти ми каза, че си работил над нещо. Но то нямало нищо общо с лабораторията. И какво, по дяволите, беше това нещо?
— Ти сега какво, на Кенън ли се правиш?
— Ела на себе си, Кейлъб! Ако не можеш да го кажеш на мен, какво ще кажеш на него? Или се надяваш да не те попита?
— Пих абсент и рисувах картини.
— Рисувал си картини?
— Да, аз мога да рисувам, ако искаш да знаеш.
— Научил си го от баща си?
— Господи, Хенри. Кога най-сетне ще престанеш? — измъчено каза Кейлъб. — Сам се научих. А от Бриджит научих много нови неща.
— Излиза ли някъде онази нощ?
— Не.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм — заяви Кейлъб. Макар гърлото му да го болеше, за да вика, сега вече крещеше. — Сигурен съм, че не съм ходил никъде. Сигурен съм, че не съм разговарял с Марси. И съм адски сигурен, че не съм я убил. Ясно?
— Колко пиян беше?
— Начукай си го, Хенри.
Кейлъб набута доклада от аутопсията обратно в плика и го хвърли в скута на Хенри. Беше ужасно да лъже Хенри, но сега това нямаше значение.
— Даде ли на Кенън онази гласова поща?
— Не още, но ще го направя.
— Боже мили…
— А ти какво очакваш? Че той няма да провери нейните телефонни разговори, за да разбере на кого се е обаждала онази нощ? Че няма да научи, че ми е звъняла и е оставила гласово съобщение? Да не мислиш, че не може да издейства призовка до „Верайзън“26, ако откажа да му го предам? Мислиш, че съм толкова глупав да повярвам, че нещо може да се изтрие без следи?
26
Verizon Communications Inc. — американски мултинационален телекомуникационен конгломерат. — Б.пр.