— В дневната. Над камината.
Погледна своята рисунка. Камината беше фон зад Емелин. Никой друг освен Кейлъб не знаеше това, но вратата за тайната стая беше открехната на милиметър. Беше се наложило той да я натисне с цялата си тежест, за да я затвори добре. А Емелин го бе чакала да се върне при нея в леглото и да я вземе в прегръдките си.
— Може би е било преди много време, но някак се е запечатало в подсъзнанието ти — предположи Бриджит. — Понякога се безпокоя за същото, когато работя над нещо.
— Не разбирам.
— Когато рисувам, се питам „Мое ли е всичко това? Или е нещо, което съм носила в себе си толкова дълго, че съм забравила къде съм го видяла?“.
— Трябва да съм я виждал.
Но го каза отместил поглед, а сърцето му биеше толкова силно, че чак го болеше. Не искаше да я гледа в лицето, докато я лъже. А му предстоеше да изрече още много лъжи, ако има късмет.
— И къде отиваме?
— На юг — отговори той. Трябваше да поеме контрола да ги измъкне от клещите на опасността. — Някъде из Биг Сур27.
Обърна се към нея и забеляза погледа ѝ.
— Нямаме резервация.
— Ще си направим по пътя — успокои я той. — Само че аз дойдох тук от лабораторията пеша и колата ми е там. А на всичко отгоре мисля, че съм си забравил портфейла на бюрото.
Портфейлът му беше на работната маса, до разписката от банкомата, в която бе опаковал парченцето салфетка от банята на Емелин. Застана зад дивана и погледна надолу към Бриджит. Все още гола над кръста, тя се извъртя по гръб, вплете пръсти на тила си и го погледна от долу нагоре.
— Носиш ли си дрехи и лични вещи? — попита я той.
— Ммм…
— Добре. Иди да си събереш багажа. Аз ще изтичам надолу по хълма, за да си прибера портфейла и да взема колата. После се махаме оттук…
Тя се изправи на колене и се наведе през облегалката на дивана, подавайки му ръка. Той помнеше колко много харесва тя Кармел и красивите места на юг и как обича да се разхожда по брега и да отсяда в мотели с изглед към морето. Нямаше да е претенциозен — щеше да се примири с всеки мотел, дори такъв за тираджии, стига да се намира достатъчно далече оттук. Но щеше да ѝ обещае всичко, стига това да помогне да заминат без въпроси. Хвана я за ръката, а тя го притегли, за да го целуне по шията и устните.
— Благодаря ти, Кейлъб.
— Страхотна Коледа, няма що.
— Идеална е — увери го тя. — Най-добрата възможна за нас. Щом сме заедно.
Той кимна и се опипа по джоба за ключовете си. Не бяха там. Спомни си, че на влизане ги бе хвърлил на кухненския плот. Пусна Бриджит и отиде по коридора в кухнята. Ставаше все по-тъмно с отдалечаването му от дневната.
По-тъмно и по-студено.
Кухнята беше като фризер за месо — толкова леденостудена, че виждаше дъха си пред себе си. Намери ключовете, без да пали лампата, и беше на път да се върне при Бриджит, когато нещо на масата в трапезарията го вкамени.
Бутилката Berthe de Joux беше там — точно където се бе намирала, когато говориха с Хенри вчера сутринта.
Един от прозорците на дневната зад масата за хранене беше отворен.
Изглежда бе вдигнал шум, бе издал някакъв звук на уплаха, защото Бриджит извика от дневната:
— Добре ли си, Кейлъб?
— Да.
— Стори ми се каза нещо.
— Нищо… изкашлях се.
Заобиколи плота, отиде до бутилката и я взе. Зеленото стъкло беше студено и опари чувствителните места от нараняването по дланта му. По етикета имаше сърповидни следи от надраскване с нокът, когато я бе вземал, седейки до масата. Когато беше пил сам и беше рисувал. Но след това я бе сложил в куфарчето си и я бе отнесъл в лабораторията, а куфарчето бе останало там след пътуването му с превръзка на очите в колата на Емелин.
Тази бутилка просто не можеше да се намира в дома му!
Затвори очи и се хвана за ръба на масата, опитвайки се да разбере какво става. Скицата, която беше направил, беше копие на рисунка, висяла години наред на мястото, където бе убита Марси. Тази бутилка се бе появила в дома му, където не можеше да се намира. Съществуваше жена на име Емелин и се бяха случили странни неща от мига, в който тя попадна пред очите му.
Господи, помоли се той в себе си, спри това.
Моля те.
Подуши я, преди да я види.
Отвори очи и погледна в сенките вляво от себе си. Огънят в камината беше твърде далече. Тук беше толкова студено, че скрежът по прозорците пълзеше от краищата и образуваше кристални пера. Преди да се завърти на другата страна, усети убождане отстрани на шията.
27
Биг Сур — красив планински крайбрежен район в Западна Калифорния, между платото Кармел и Сан Симиън. — Б.пр.