— Здравей, Кейлъб.
Шепотът през ухото му беше ефирен и печален като крилцето на молец.
Спринцовката в ръката ѝ го накара да замръзне. Тя леко го погали, пръстите ѝ минаха напред-назад по сухожилията на китката му, докато не напипа равновесна точка някъде по средата на предмишницата му. Ласката беше нежна и позната. Докосване от любим.
Стоеше точно зад него.
Усети гърдите ѝ да се притискат в гърба му, плъзването на косата ѝ по врата му. Не можеше да помръдне, но причината не беше само в съдържанието на спринцовката. Беше в докосването, в парфюма ѝ, обгърнал го както паяжината парализира уловената жертва. Беше в равния и спокоен ритъм, с който сърцето ѝ туптеше върху гърба му.
Дъхът ѝ отново мина през ухото му.
— Попита ме кога ще ме видиш пак — напомни тя. — И аз ти казах: по-скоро, отколкото допускаш. Удържах ли на обещанието си?
Иглата бе загубила жилото си. Всичко замря в тихо шумолене.
Усещаше студения натиск на металния връх в кожата си. После… нахлуването на течност. Без никаква болка. Тя го задържа с една ръка през кръста, а с другата пое бутилката абсент, преди безволната му ръка да я изпусне.
— Прекарах толкова добре при последната ни среща — прошепна тя. — И исках да те видя пак… ако може, веднага.
Извади иглата.
Погледът му проследи как се пресяга през него, без да го изпуска през кръста. Остави спринцовката на масата пред тях. Все в същата поза се наведе и целуна дупката от иглата в шията му. Мястото вече изтръпваше, но още не бе загубило чувствителност, та да не усети устните ѝ там. И лекото, студено ухапване със зъби.
Когато го пусна, той падна по лице, удари ръба на масата и се свлече, събаряйки два стола, преди да се срине на пода.
И всичко бе абсолютно безболезнено, макар да усещаше струйката кръв над лявата си вежда.
Емелин коленичи до него с лице, реещо се над неговото. Подпъхна кичур коса зад ухото си, за да не виси в очите ѝ. После сложи два пръста в ръкавица на устните му и ги плъзна надолу по брадичката до шията му. Задържа ги над югуларната му вена със затворени очи и мърдащи устни, докато броеше. Той усещаше пулса си да бие в пръстите ѝ. Беше облякла същата рокля, както при запознанството им. Роклята без гръб на звезда от нямото кино. Косата ѝ беше тъмна и блестяща като натрошен обсидиан.
— Кейлъб…? — извика Бриджит.
Емелин се обърна и погледна през рамо, после върна очи върху Кейлъб. Беше виждал лицето ѝ в плен на истинската наслада, беше я виждал да трепери на ръба на екстаза. Но сега не беше така… тя не се наслаждаваше на случващото се.
— Съжалявам — прошепна Емелин. — Съжалявам за това.
Изправи се и Кейлъб видя сянката ѝ да пресича в посока на дневната. Не можеше да завърти глава, за да я проследи, не можеше да я види. Виждаше само сянката ѝ, издължена върху пода. После тя изчезна и се възцари тишина, но само за кратко, защото след малко Бриджит извика пак.
— Кейлъб!
Въздухът бе пронизан от електрикововиолетово проблясване, последвано мигновено от изпращяването на високоволтов разряд.
Откъм дневната се разнесе писъкът на Бриджит… висок и пронизителен.
Кейлъб се опита да помръдне, но не можеше. Можеше само да гледа долната страна на масата и краката на съборените столове.
Продължаваше да не чувства никаква болка.
22.
Първи се върнаха звуците. Много по-късно отново се появи и светлината.
Звуците бяха остри и идваха отблизо, но светлината беше разсеяна. Разредена от сенки и аморфни щрихи, размита в мъгла.
Точно отдясно чу раздиращия звук на дебел цип. След това някакви малки предмети изчаткаха един по един върху дървена повърхност. Стъкленици, метални инструменти. Чифт токчета на обувки по дъсчен под. Изсъскването на коприна по гладка кожа.
Усещаше и миризми: характерния застоял серен дим на кибритена клечка, опипващите студени пръсти на спирт за разтриване и течен йод. Парфюмът на Емелин… деликатен като хипнотично внушение.
Светлината бе от потрепващите ниски пламъчета на свещи. Опита се да примигне, опита се да изчисти влажното сияние, замъгляващо зрението му. Но очите му отказваха както да примигнат, така и да се фокусират.
Усети натиск странично на главата, после върху челото си. Натискане и дърпане. Чифт ножици щракнаха над веждите му. След това две ръце вдигнаха ивица влажна марля от очите му и той видя гредите от секвоя, кръстосващи тавана на спалнята му. Ръцете отново се появиха в полезрението му и сложиха навита на руло хавлиена кърпа под главата му. Не усети нищо освен натиска им, когато преместваха главата му.