Отпи.
— Не се ли досещаш, че онова, което направи тази нощ, ме нарани. Онова, което те видях да правиш?
Избърса бузата му с обратната страна на ръката си. В едното си ухо Кейлъб чуваше Бриджит задавено да вика името му, повтаряйки го без паузи.
— Знаеш ли колко самотна бях? — продължи Емелин. — И колко добре се почувствах, когато ти се отдадох? Но, Кейлъб… аз ще ти дам още един шанс. И няма да наруша обещанието си — няма да те нараня. Просто трябваше да помисля и да реша как да постъпя. Трябваше да измисля как да направя така, че да запомниш. И никога повече да не я видиш. Никога да не разговаряш с нея.
Емелин вдигна ръката му от матрака и я задържа в своята. Изглеждаше сякаш взема ръката на манекен. Той почувства само леко напрежение в лакътя и това беше всичко.
— И го измислих.
Видя я да целува пръстите му един по един и да връща ръката му обратно на матрака до бедрото му. Бръкна в чантата и извади от нея чиста бяла кърпа за ръце, която разстла върху гръдния му кош. След това взе от масичката до леглото чифт пинсети и водач за игла, които сложи върху кърпата. При следващото бръкване извади от чантата малък, опакован във фолио пакет, разкъса опаковката и извади от нея извита игла, в която вече бе вдянат 30-сантиметров черен хирургически конец. Накрая взе спринцовката от масата и я хвана между два пръста с палец в металния пръстен на буталото.
— Както казах, ще бъде трудно — каза тя. — Но ти обещавам, че изобщо няма да те заболи.
Тя хвана долната му устна с палец и показалец, издърпа я навън и заби хиподермичната игла в нея. Натисна леко буталото, извади иглата и я вкара пак, този път в горната устна. Когато свърши, остави спринцовката на кърпата. Довърши питието си и се върна при скрина, за да си направи следващо.
Убиваше си времето в очакване инжекцията да започне да действа.
Кейлъб чуваше Бриджит в левия ъгъл на стаята. Вече не се мъчеше да извика името му. Сега само плачеше. Емелин стоеше с гръб и към двамата и капеше вода върху бучката захар. Понеже роклята ѝ беше без гръб, бледата ѝ кожа се виждаше от врата до гладката, извита навътре крива на лумбалните ѝ прешлени. Под лопатките ѝ имаше следи от одраскване. Сигурно бяха негово дело, макар да бе станало неволно. Вероятно се бе вкопчил в нея втория път, когато бяха превили секс. Когато се беше придърпал, за да я целуне по гърдите и шията.
Емелин каза на Кейлъб, без да се обръща:
— Не се безпокой. Когато приключа с теб, ще се погрижа и за нея.
Бриджит продължаваше да плаче.
Емелин седна отново с питие в едната и кърпа за подсушаване на съдове в другата ръка. Попи устата му с кърпата, сгъна я и я пъхна под брадичката му. Отпи от питието, но този път не го преглътна. Вместо това се плъзна от края на стола и се отпусна на колене на пода до него. Наведе се и го целуна, оставяйки студения абсент да премине от нейната уста в неговата. Сложи ръка на бузата му и задържа устните им притиснати, докато абсентът не се изля в гърлото му.
Отдръпна се, но малко, колкото носът ѝ да се отдели от неговия.
— Преди малко гледаше гърба ми — каза тя. — Тези драскотини са от теб. Но няма нищо. Това не ме нарани. Можеш да го направиш пак, ако искаш. Винаги, когато пожелаеш.
Отново се наведе над него и пак го целуна.
После седна обратно на стола и намести с пръсти роклята върху коленете си. Взе иглата. Взе водача на иглата от кърпата на гърдите му и го закопча в средата на извитата хирургическа игла. Взе пинсетите в другата си ръка, усмихна му се леко и издърпа с пинсетите горната му устна.
— Така че запомни… — каза тя.
И с бавно извиване на иглата я вкара по средата на устната му.
— … никога повече да не говориш с нея.
Заключващият механизъм на водача щракна остро, когато тя освободи иглата, после щракна пак, когато хвана върха ѝ от вътрешната страна на горната му устна. Нямаше болка, но той усети дръпване, когато тя издърпа иглата, за да премине. Бриджит беше притихнала и той чуваше шумоленето на преминаващия през него конец. Емелин хвана долната му устна с пинсетите, изви пак китка и пред погледа му вкара иглата в нея и я извади от външната страна. Остави иглата да виси и направи две бримки около водача. След това използва челюстите на клещичките му, за да хване свободния край на конеца, който издърпа през бримките, подпъхвайки го така, че да затегне първата половина на бримката. Преметна втора бримка, за да завърши възела, затегна го и сряза конеца с малки ножички.