— Преместете се навътре, за да седна до вас.
— Добре.
Плъзна се по седалката, другият се вмъкна след него и затвори вратата. Гарсия седна на мястото на шофьора, затръшна своята врата и посегна, за да запали горното осветление.
— По-добре ли си сега? — попита по-възрастният партньора си.
— Да.
Мъжът до Кейлъб се обърна и му подаде визитка между двата си пръста.
— Инспектор Кенън. Онзи отпред е инспектор Гарсия… израсъл е в Ел Ей и не е свикнал с времето тук.
Кейлъб взе картичката, а Кенън зърна лепенките около пръстите му. Гарсия ги наблюдаваше в обратното огледало и не отмести поглед, когато Кейлъб го забеляза.
— Значи сте влезли в „Къщата на щитовете“ снощи към полунощ и сте си тръгнали може би към два призори. Така ли е?
— Да.
— Какво пихте?
— Джеймисън и гинес. Три пъти… може би.
— Сам ли бяхте, или с група?
— Сам влязох и сам излязох.
— Местен ли сте, или сте тук по работа?
— Оттук съм. Какво е това?
Кенън го игнорира.
— Какво се е случило с челото ви?
— Вижте… нищо особено. Скарахме се с приятелката ми в събота сутринта. Тя избухна и хвърли по мен чаша. Махнах се от дома, за да се охладят страстите, и дойдох в хотел „Палас“ да пренощувам. Ей там… — Той посочи прозореца, но погледът на Кенън остана прикован в лицето му. — Около полунощ прескочих до бара и пих няколко питиета.
— За какво се скарахте?
— За лични неща. Не виждам как би могло да има нещо общо с това.
— Кое да има общо с какво? — попита Кенън. Очилата му с телени рамки се бяха плъзнали надолу по носа му и сега той гледаше Кейлъб над тях.
— Защо не ми кажете?
Той дръпна лостчето на вратата и я открехна, за да не могат да го заключат в колата.
— Затвори вратата — нареди веднага Гарсия.
— Ако искате да я затворя, значи съм под арест. Ако искате само да ме питате нещо, давайте. Но вратата ще остане отворена.
Кенън избута очилата си нагоре.
— Остави го — каза той. — Няма значение. Ако не иска да говори, може да си върви.
— Чудесно — одобри Гарсия. — Нека се мокри навън.
— А ръката? — попита Кенън, отново фиксирайки Кейлъб. — Пак ли тя?
— Ключовете не бяха у мен, затова разбих прозорец. Нищо незаконно. Къщата е моя.
— Ще ни покажете ли някакъв документ за самоличност?
— Разбира се.
Кейлъб се наведе напред, за да бръкне в задния си джоб. Ръката на Кенън изчезна под палтото му, но я извади празна, когато видя портфейла на Кейлъб. Кейлъб извади шофьорската си книжка и я хвърли на седалката между двамата. Кенън я взе, погледна я за момент и я подаде на Гарсия. Гарсия я сложи на клипборд и започна да записва информацията.
— Този адрес актуален ли е? — попита Кенън.
— Да.
— Добра улица. Какво работите, господин Мадокс?
Гарсия спря да пише и вдигна поглед, без да се извръща.
— Завеждам изследователска лаборатория по токсикология към Медицинския център на КУСФ.
В обратното огледало Гарсия стрелна поглед към Кенън, но после се наведе над клипборда си. Моливът му издаваше сухо скърцане.
— Доктор ли сте?
— Не съм лекар. Доктор съм на науките.
— Срещали ли сме се преди? — попита Кенън.
Определено беше възрастен, може би на година-две до пенсия. Сигурно е бил младши патрулен полицай, когато Кейлъб е бил на дванайсет. Сметката беше проста и Кенън явно вече я беше направил, иначе нямаше да попита. Кейлъб усети абсента в кръвта си — топъл и жив. Искаше да го вземе и да се загърне в него, да се скрие от въпроси и отговори, там, където единственото усещане е изгарянето на алкохола и споменът за устните на жената до ухото му.
— Господин Мадокс…?
— Не мисля, че се познаваме — отговори Кейлъб. — Ако сме се срещали, не го помня.
— Вероятно сте прав. Говоря с много хора и след време всички те се смесват пред очите ми.
— Да.
Гарсия протегна ръка назад, за да подаде на Кейлъб книжката му. Той я плъзна в калъфа ѝ, вкара и визитката на Кенън зад нея и напъха портфейла в джоба си.
Когато вдигна поглед, видя, че Кенън му подава правоъгълното парче картон, което Гарсия му бе дал преди малко. Кейлъб го взе и погледна черно-бялата снимка с размери 10x15 сантиметра. Беше увеличение на снимка от шофьорска книжка. Мъж на средна възраст в бяла риза с вратовръзка на светъл фон.
— Познавате ли го?
Кейлъб вдигна снимката по-близо до плафона на тавана.