До изгрев-слънце все още имаше часове. Но той не спа.
В десет сутринта се отправи към „Гудуил“28 на Гиъри стрийт. По средата на пътя погледна китката си и видя, че още носи пластмасовата гривна от болницата.
Мушна пръст под нея и я откопча със сила. Остави я да падне в канавката при другия боклук.
Когато влезе, иззвъня звънец и мъжът зад щанда вдигна поглед от списанието, което разглеждаше. Погледна Кейлъб. Забеляза, че е бос. Забеляза окървавената му риза. Забеляза набоденото му лице. Остави списанието и извади изпод щанда палка. Посочи с нея гръдния кош на Кейлъб.
— Ако ми носиш неприятности, върни ги на майната си отвън.
— Нося пари… в брой — успокои го Кейлъб. — Не неприятности.
Извади портфейла си и разгърна банкнотите като ветрило.
Мъжът прибра палката и кимна. Седна обратно на стола си и пак взе списанието.
— Обувките са отзад. Якетата също.
Десет минути по-късно беше обут в боти и облечен в яке, способно да го защити от дъжда. Дори имаше ръкавици и плетена шапка. Слънчевите очила бяха мехлем за очите, макар денят да беше студен и дъждът да започваше пак. На път към Еди стрийт забеляза аптека. Там със сигурност продаваха грим и ако успееше да спре кръвотеченията, можеше да го използва, когато стане прекалено тъмно за слънчеви очила.
Прекара деня, криейки се в стаята си в „Кобърн Армс“. Гледаше разбития телевизор и притискаше кубчета лед към лицето си. Представяше си Бриджит в болничната ѝ стая, замаяна от последействието на медикаментите на Емелин. Но тя беше добре… Кенън му беше казал, че е добре.
Колкото до Емелин… той дори не можеше да си представи с какво се занимава тя денем.
Може би спеше в леглото си с табли от преплетени чугунени лиани и с всяко вдишване вкарваше дим от свещите в сънищата си. Когато се стъмни, сигурно идваше в града със своята „Инвикта Блек Принс“, за да нападне нелегалните барове. На лов и като колекционер.
Седеше на леглото, мислеше за тези неща и търкаше лед по раните си. Отпиваше от бутилката „Джим Бийм“, която бе купил, но алкохолът беше неспособен да му въздейства. Все още не бе възстановил напълно остротата на сетивата си след болницата. Почука подпухналите си устни с пръсти и се вслуша в сирените на патрулните коли, сновящи по улиците на Тендърлойн като глутница вълци.
Също като Емелин той чакаше здрача.
Калифорнийският Дворец на Почетния легион се намира дълбоко в парка „Лендс Енд“, в северозападния край на града. Кейлъб паркира мотоциклета на „Ел Камино дел Мар“, на пет минути пеша от музея. В четири и половина следобед паркът беше студен и във властта на ветровете.
Край туристическите пътеки имаше паркирани съвсем малко коли. Денят не предразполагаше към ходене. Чуваше вълните да се разбиват в основата на скалите под мястото, където беше паркирал. Равномерни удари и свистенето на въздушното течение през дупките в скалите. Извади кламера от дупките в куплунга, за да не се изтощава акумулаторът, и приседна на седалката, загледан на североизток, към моста.
Докато беше все още светло, извади тубичката фон дьо тен от джоба си, изцеди малко на пръста си и се наведе над огледалото на мотоциклета, за да скрие синините и дупките от игла около очите си и над веждите. Далеч не беше майстор в гримирането, но след като го размаза назад към слепоочията си и надолу по бузите си и леко го разглади, както правеше, за да придаде дълбочина и светлосенки на скица с въглен, резултатът стана приемлив. Най-малкото можеше да влезе и излезе от галерията.
Изчака залеза и тръгна към музея. Щеше да бъде отворен още половин час. Пресече паркинга, качи се по стълбите пред входа и мина под каменната арка, водеща към вътрешния двор, където един бронз на Роден зъзнеше под бръснещия дъжд. На входа един пазач му отвори вратата.
— Скоро затваряме — предупреди го той.
— Ще успея. Искам само да видя набързо нещо.
Плати входната такса на касата и взе брошурата, която жената му подаде.
— Нещо конкретно ли ви интересува?
— Една картина на Джон Сингър Сарджънт. Но не знам как се казва.
— Имаме две негови, и двете са в „Галерия 17“.
Започна да разгръща брошурата в търсене на карта. Но жената го хвана за ръката и му посочи празния коридор.
— Тръгнете натам и завийте надясно. Намира се по средата на източното крило.
— Благодаря.
Подмина още двама охранители на път към галерията. Ботите му от „Гудуил“ скърцаха по паркета. Погледна зад себе си и забеляза, че оставя мокри следи. Вторият от двамата охранители го наблюдаваше, пъхнал палци в колана си.