— Къщата „Хаас-Лилиентал“, където е убита Марси… Били ли сме там двамата с теб заедно някога?
— Мамка му, Кейлъб! — гневно прошепна Хенри. — Кенън провежда най-голямото издирване в Северна Калифорния от Зодиакалните убийства29 насам. И търси теб. А ти се появяваш пред дома ми, нахвърляш ми се в гаража и искаш да знаеш точно това?
Кейлъб търпеливо наклони глава.
— Били ли сме там?
Хенри го гледаше с отворена уста.
— С класа ни — каза накрая той. — Кейлъб… не си ли спомняш? Наистина ли?
— Не.
— Случи се, когато ти изчезна. Бяхме заедно с госпожа Копенхаген и останалите деца, а когато влязохме в следващата стая, теб те нямаше.
— Не си го спомням.
— Претърсиха къщата, буквално я разглобиха. Не те намериха и ни накараха да чакаме в училищния автобус. Полицията и придружителите ни се заловиха с квартала. Къща по къща.
Досега Хенри бе гледал краката си на пода в гаража, но сега вдигна поглед и погледна Кейлъб в очите.
— Най-трудното беше, когато доведоха майка ти — продължи да разказва Хенри. — Тя едва се държеше на краката си. Хвърли бастуна си и падна на улицата. Закрещя. Но ти трябва да знаеш това, Кейлъб.
— Не го знам.
— Във вестниците писаха толкова много. А аз знам, че си чел материалите.
— В репортажите само се казваше, че било музей — каза Кейлъб. — Не се споменаваше кой.
— Беше „Хаас-Лилиентал“.
— Сигурен ли си?
— Кейлъб, стига, моля ти се! Аз бях там. Когато си тръгнахме, след като не можахме да измислим по какъв друг начин да помогнем на майка ти, аз и родителите ми се заловихме да разлепваме листовки по цялата Франклин стрийт. По телефонните стълбове и паркираните коли. Аз самият залепих една на предната веранда на „Хаас-Лилиентал“.
Изведнъж споменът изплува и той ги видя в съзнанието си: листовките по двете страни на Франклин стрийт. Бяха залепени по телефонни и електрически стълбове, долните им краища бяха нарязани в готови за откъсване ивици, които се вееха от вятъра. По-малки листовки бяха подпъхвани под чистачките на паркираните коли и всеки ранен дъжд ги залепваше за предното стъкло.
Всички те задаваха един и същи въпрос с едри удебелени букви:
Когато Кейлъб стана на четиринайсет години и майка му отново можеше да ходи без накуцване и да показва лицето си на дневна светлина, тя се омъжи повторно. През годините преди това — след като той се бе появил, но преди тя да се омъжи пак — се бяха върнали към моминското ѝ име. През онези години той се казваше Кейлъб Белами. Но през двете седмици на неговото изчезване майка му беше полужива и ѝ предстоеше още цяла година хирургически операции. Не им беше хрумнало да се отърват законно от фамилното име на чудовището. Така че Хенри и родителите му бяха напечатали „Кейлъб Елис“ на листовките си над училищната му черно-бяла снимка.
Кейлъб погледна Хенри и погледът му се фокусира. Искаше да разтрие очите си, но раничките около тях пареха толкова силно, че не смееше да ги докосне.
— Намерили са ме отвън — прошепна той.
И това не помнеше, но бе прочел за него. Хенри го изгледа и кимна.
— Отсъствал си точно четиринайсет дни — подхвана той историята. — С точност почти до минута. Пръстите ти били издраскани, всичките ти нокти били счупени. Бил си покрит с пръст, с ухапвания от паяци по ръцете и лицето. Иначе… бил си наред. Така и не успели да научат от теб нищо смислено. Много хора решили, че си бил взет от някого.
— Отвлечен?
Хенри кимна.
— След това… той или те пуснал, или ти сам си избягал. Преценили, че рано или късно ще започнеш да говориш. Но…
Над тях се разнесоха крачки: Вики вървеше по дюшемето над главите им. Двамата погледнаха тавана на гаража и после се спогледаха. Над тях Вики отвори входната врата и пусна някого вътре.
— Но какво?
— Само че имало нещо особено в тази теория за отвличането — продължи да шепне Хенри. — А на мен ми хрумна нещо. След като така или иначе съм патолог, реших, че най-сетне мога да дам своя принос. Снощи започнах да преглеждам полицейските доклади в Пасифик Хайтс от онези времена.
— Винаги ли си искал да ровиш в живота ми, или това е новата ти страст? — осведоми се Кейлъб. — Само не си помисляй да извикаш! Не ме интересува кой е там горе с Вики. Тук сме само аз и ти.
Без да му обръща внимание, Хенри продължи. Но внимаваше да не надига глас.
— През двете седмици, когато те нямаше, е имало десет прониквания с взлом в рамките на пет преки около „Хаас-Лилиентал“. Това е нещо като превишение с хиляда процента за квартала. Така и не заловили никого — каза Хенри. — Но всичко приключило, когато ти си се върнал.
29
Зодиакални убийства — останал неизвестен убиец убил през 1966-69 година шестима души в Северна Калифорния; името Зодиак му е дадено, след като изпраща писма и картички до местната преса, в които твърди, че е убил 37 души. — Б.пр.