На около половин километър, след като мостът излизаше на суша, имаше площадка за разглеждане. Кейлъб отби и паркира мотоциклета, но остана на седалката с двигател на празен ход. Когато Емелин го бе извела от инвиктата и го бе придружила до горния етаж, той усещаше само ръката ѝ и виждаше, макар и размити, извивките на тялото ѝ под меката пелерина. Но беше чул сирената на Голдън Гейт и бе подушил залива. Беше сигурен, че е заливът, а не откритият океан откъм другата страна на полуострова. На океанската страна нямаше сгради.
Значи Емелин живееше в Сосалито.
Ако беше много по̀ на север — в Тибурон или Мил Валей — сирената щеше да бъде прекалено далече, за да се чува. А Сосалито бе подходящо с оглед на останалите факти. С Хенри бяха обиколили всички пречиствателни станции в залива и Кейлъб доказа извън всяко съмнение, че Чарлз Крейн е бил заклещен под изходната тръба между Сосалито и моста. Емелин разполагаше с почти половин декар застроена площ на самия бряг на Сосалито и прозорците ѝ бяха заковани с дъски отвътре. И той бе получил доста добра идея къде е това.
Не, не обща идея, а точната сграда.
Преди да вкара мотоциклета на скорост, извади мобилния телефон на Хенри от джоба си. Още беше включен. Изключи го и го прибра.
От площадката за разглеждане до центъра на Сосалито имаше три километра. Измина пътя бавно, като остави вятъра да носи в лицето му нощните миризми на влажен евкалипт и дафиново дърво. Пред него притича койот и замря за миг, обърнат с блестящи очи към мотоциклета, после изчезна нагоре по склона. Когато стигна до последния завой преди центъра на града, Кейлъб видя целта си. Паркира на триста метра от ресторанта и извървя останалото разстояние.
Кеят и сградата бяха още на местата си, но ъглите бяха грешни.
Бяха изминали шест месеца след инцидента и „Трайдънт“ не изглеждаше като пред повторно отваряне. Прозорците бяха заковани с дъски, понеже силата на удара от баржата бе избила всички стъкла. Входът към пристана бе преграден с ограда от плетена мрежа. Не се виждаше да е направено нещо повече от това.
Мина една кола и после крайбрежната улица опустя. Кейлъб тръгна покрай оградата и стигна до средата ѝ. Порталът беше отворен, а веригата и катинарът висяха над ключалката. Извади телефона от джоба си, включи го и тръгна по разнебитената дъсчена платформа.
На дъските до ресторанта някой беше издигнал временна гаражна палатка. Сянката на Кейлъб изчезна под него, когато той стигна до края на осветения от уличните лампи участък. Отметна входното платнище на палатката и по краката му потекоха ручейчета събрала се из гънките на брезента дъждовна вода.
За момент помисли, че палатката е празна. Но когато зрението му се адаптира към сенките, той видя пред себе си задницата на инвиктата и елиптичния ѝ заден прозорец. Багажникът все още беше открехнат на сантиметър, сякаш не бе затворен достатъчно енергично. Повдигна капака и използва светлината на телефона си като фенерче.
Единственото нещо в багажника беше официална черна обувка. Мъжка обувка.
Отстъпи навън от палатката и погледна към страничната стена на ресторанта. От там, разбира се, не можеше да идва никаква светлина. Между палатката и сградата имаше място колкото да минат двама души, вървящи един до друг. Емелин го беше прекарала през тази междина, когато го бе отвела горе, за да правят секс. Ръцете ѝ бяха върху неговата ръка, тялото ѝ бе силно притиснато към неговото. Сега минаваше по същия маршрут за втори път.
Отзад, там, където краят на кея свършваше в морето, намери стълбите. Застана пред тях, без да се качва. Чу сирената на пет километра оттук, на стената на южната кула на моста. На метър-два под него вълните се плискаха между пилоните. При отлив течението щеше да се обърне навътре и да завие право на юг. Намери номера на Кенън в телефона на Хенри и го набра.
Кенън вдигна веднага.
— Инспекторе?
— Да.
— Кейлъб Елис се обажда… Кейлъб Мадокс.
— Знам.
— Ще ти кажа къде съм, ако обещаеш да дойдеш сам.
— Не е нужно да ми казваш… виждам те в момента.
Кейлъб се извърна рязко и погледна назад, към уличното осветление, където кеят излизаше на брега. Там, до тротоара, имаше паркиран тъмен джип. До него беше изправен силуетът на мъж.
— Заобиколи и застани пред палатката — нареди му Кенън. — Дръж телефона на ухото си, а другата си ръка вдигни на главата.
Кейлъб се подчини.
Застанал пред палатката с гръб към инвиктата, той проследи Кенън да минава през портала. Беше извадил пистолета си, но го държеше в отпусната край бедрото си ръка с дуло, сочещо към дъските. Затвори телефона си и го прибра в джоба си. Кейлъб продължаваше да държи вдигнат телефона на Хенри.