— Пристъпи към сградата и опри ръце на стената.
Кенън посочи с пистолета към дъсчената стена на ресторанта. Кейлъб опря ръце на дъските и застана с разкрачени крака.
— Бил си при Хенри? — попита той през рамо. — Ти ли беше онзи, който влезе?
Кенън кимна.
— Той нямаше представа, иначе щеше да извика. Но телефонът на Вики може да проследява неговия. Най-полезното приложение, което съм виждал. Опри нос на стената.
Кенън започна да го претърсва: ръцете, странично, чатала, краката. Извади портфейла на Кейлъб и го прерови. После взе телефона от ръката му и със същото движение свали лявата ръка на Кейлъб зад гърба му. Когато му сложи белезниците, отстъпи назад.
— Обърни се — каза Кенън.
Кейлъб се облегна на стената и проследи с поглед как Кенън закопчава пистолета си в кобура. След като сложи предпазния ремък, опря за момент длан на гърдите си. Отстъпи крачка от Кейлъб, погледна надолу и издиша тежко през носа си.
— Добре ли си, инспекторе?
— Добре съм.
Но не беше много добре — беше потен, макар температурата да бе около пет градуса. Махна ръката си от гърдите и избърса с нея лицето си.
— Ще ми прочетеш ли правата ми?
— Знаеш ли ги?
— Със сигурност.
— Тогава ще го пропуснем. Ще го оставим за участъка — каза Кенън. — Ти ми се обади, така че за какво става дума?
— Погледни в палатката.
Кенън отстъпи назад към палатката, без да изпуска от поглед Кейлъб. Хвана края на платнището, отметна го и надникна вътре. Погледна бързо към Кейлъб, за да се увери, че не е помръднал, после разшири отвора. Остана загледан във вътрешността на палатката в продължение на половин минута и после пусна края на платнището.
— Господи… — прошепна той.
Спря по средата на пътя обратно към Кейлъб, като да разкърши мускулите на шията си с наклони в двете посоки като боксьор между рундовете. Погледна дясната си ръка и разтри палец в останалите четири пръста. После докосна горния джоб на якето си, където бе прибрал портфейла на Кейлъб.
По лицето му пак беше избила пот.
— Това е „Блек Принс“ — проговори Кейлъб. — „Инвикта“ са направили само петнайсет. И вероятно само една като тази.
— Няма нищо…
Някакъв писък го прекъсна. Той подскочи, но Кейлъб не беше изненадан ни най-малко.
Беше писък на мъж, нисък и вибриращ. Звукът, издаван от бик в кланица. Писъкът заглъхна, но след малко пак се разнесе, този път по-силен — мъжът явно бе спрял, колкото да си поеме дълбоко въздух. Идеше от вътрешността на сградата.
Кенън извади пистолета си и сграбчи Кейлъб за яката на ризата.
— Стълбите… къде са стълбите?
— Отзад.
— Пред мен! Върви!
Кенън го извъртя за рамото и го блъсна напред, опрял дулото на пистолета си между лопатките му. Изтичаха между палатката и сградата и завиха на ъгъла, където Кенън го удари в тила странично с оръжието.
— Нагоре! И не се опитвай да се криеш зад мен…
Кейлъб изтича нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала, без да се старае да бъде тих. Кенън го следваше отблизо. Когато стигнаха площадката, инспекторът сграбчи веригата между окованите китки на Кейлъб и го дръпна от вратата. После се изпъна назад и стовари крак в ключалката. Сухото дърво на касата се разцепи при първия ритник и се счупи на две при втория. Рамката хлътна навътре заедно с трите резета в нея.
Кенън дишаше толкова шумно, че Кейлъб го чуваше въпреки писъците вътре. Но инспекторът не спря. Бутна Кейлъб в стаята и го натисна надолу така, че той се просна на дюшемето, поемайки по-голямата част от падането с лявото си рамо.
Първоначално си помисли, че има пожар. Че целият етаж е в пламъци. Но после очите му намериха отправна точка и погледът му се фокусира. Гледаше в море от вотивни свещи. Хиляди… Всичко, което беше тук преди, го нямаше. Бяха останали единствено свещите и матракът в средата.
Емелин се изправяше. Беше коленичила в началото на матрака. Полите на черната ѝ рокля се бяха пръснали на пода в стесняващ се с бавното ѝ изправяне кръг. Кобра, стегната като пружина и издигаща се. До нея, завързан за матрака, лежеше мъж. Потрепваше и цялото му тяло отскачаше от матрака в невъобразими конвулсии. На лицето му имаше нещо.
Кейлъб се напрегна да се надигне, но не можа. Завъртя се странично и се напрегна да свали белезниците си. В полезрението му се появи Кенън. Той се опитваше да държи Емелин на мушка, но ръцете му трепереха. Пистолетът сочеше повече към Кейлъб, отколкото към нея.