— Спри! — каза той.
Гласът му беше задавен. Трябваше да изтика думите през някакво препятствие в гърлото си. Внезапно се наведе напред и се подпря с една ръка на коляното, като бегач, стигнал до предела на силите си. Задъхан и смазан. Когато Кенън вдигна глава, Кейлъб видя издутите вени и сухожилия на шията му. Погледите им се срещнаха.
— Не мърдай — каза Кенън.
Но този път гласът му бе едва доловим шепот.
Емелин се изправи в цял ръст и направи крачка към Кенън. Той стреля в нея. Кейлъб не разбра дали изобщо се опитваше да я улучи. Една свещ в стъклена сфера на метър от глезена на Емелин експлодира. Беше по-близко до главата на Кейлъб. Зад нея мъжът на матрака продължаваше да се гърчи. Нещото на лицето му бе направено от желязо. По двете му страни в двойни редици минаваха винтове.
— Инспекторе, ще улучите някого — укоризнено каза Емелин.
Продължаваше да пристъпва към него. Роклята ѝ беше дълга отзад и я следваше като черен шлейф. Емелин намери път между свещите, но полите на роклята ѝ минаха през тях. Тя паднаха, разля се восък, изгаснаха и от тях се вдигна дим. Кейлъб се превъртя по гръб и с няколко извивки докара окованите си ръце под бедрата. Не сваляше очи от Емелин.
— Изглеждате зле, инспекторе — отбеляза Емелин. — Да ви предложа нещо за пиене? Чаша вода например? Или нещо по-силно?
Кенън стреля пак, но Емелин дори не трепна.
Куршумът мина на три метра от нея и се заби в задната стена на сградата.
— Спри…
— Трябваше да внимавате повече какво докосвате — каза му Емелин. — Някои неща проникват през кожата.
Кенън падна на колене. Лицето му беше виолетово.
— Мадокс… — изхърка той.
Но Емелин само поклати глава.
— Ако искате да говорите с Кейлъб, гледайте към него — посъветва го тя. — Защото в момента гледате към мен.
Кенън свали едната си ръка от дръжката на пистолета и се хвана за гърлото. Но само с една ръка му липсваше сила да го държи. Изпусна го и се заби по чело, когато опита да се наведе и да си го вземе. Емелин бавно се отправи към него с леко полюшване на бедрата. Когато стигна до пистолета, тя го избута с токчето си извън неговия обхват.
— Опасно е да се пипа портфейлът на човек — прошепна Емелин. — Никога не се знае какво може да има по него.
Кейлъб сви колене, после вдигна ръцете си и прокара крака над веригата на белезниците. С ръце отпред се превъртя на колене. И взе пистолета на Кенън.
Емелин най-сетне се обърна към него.
— Здравей, Кейлъб. Мисля, че приятелят ти е отровен.
Той насочи пистолета към нея, но тя само го гледаше. Кейлъб продължаваше да стои на колене. Кенън лежеше между тях и бе спрял да помръдва. И двамата го гледаха.
— Всъщност май си отиде — каза тя. — Как мислиш? На мен ми се струва като предал богу дух.
— Какво си ти? — прошепна той.
— Твоя — отговори му тя. — Изцяло твоя.
Мъжът на матрака вече беше спрял да крещи. Под капсулованата му глава се разтичаше локвичка кръв.
Емелин мина покрай Кейлъб в посока към вратата. Шлейфът на роклята ѝ димеше отзад след досега си с разтопен восък и запалени свещи. Тя спря на площадката и погледна назад през отворената врата. Вдигна ръка в ръкавица в жест към него. В съзнанието му изникна картината как бе опряла ръка в стъклото на прозореца, когато го бе оставила с колата. Беше жест за сбогом, но едновременно с това и обещание. А Емелин спазваше обещанията си. Всичките.
Тя му кимна, явно прочела мисълта му в очите.
— Скоро — каза тя.
Започна да слиза по стълбите и се скри от погледа му. Той свали поглед към треперещите си ръце, с които държеше оръжието. Никога досега не беше опирал пръст в спусък.
Когато запали, осемцилиндровият двигател на инвиктата прозвуча като гръмотевица.
Като гръмотевица в нощта, когато бурята приближава и вече е достатъчно близо, за да те събуди и разтресе прозорците. Кейлъб затвори очи, изчака грохотът да започне да се отдалечава, докато не заглъхна напълно. После хвърли оръжието и отиде при Кенън.
Но и Кенън си беше отишъл.
26.
Полицейският участък на Сосалито беше малка тухлена сграда на Джонсън стрийт, толкова близко до „Трайдънт“, че той остана в колата с Гарсия само за минутка, преди да го издърпат навън и съпроводят до горния етаж. Стаята за разпити беше с размера на неговата баня. Седеше на лек пластмасов стол с оковани ръце, вързани към зазидана в стената метална релса. Между него и Гарсия имаше маса с бял пластмасов плот. Никой от останалите не беше влязъл в стаята, но той предполагаше, че са се наредили от другата страна на огледалото в съседната стая за наблюдение. Или гледат през монтираната в ъгъла камера.