Гарсия приключи с четенето от гърба на бяла пощенска картичка.
— Разбирате ли правата си, както ви ги прочетох, господин Мадокс?
— Да.
Лявото му око започваше да отича и се налагаше да извие шия, за да вижда Гарсия ясно. Чистата линия шевове на челото му се беше отворила или когато Кенън го бе хвърлил в стаята, или когато един от хората на Гарсия го бе помел и му бе счупил рамото.
— Не знам дали бих могъл да ви помогна, ако решите да говорите — обясни Гарсия. — Имам толкова много инкриминиращи факти срещу вас, че просто не се налага да ви питам нищо. Но ако искате да обясните, ако ви се прави този опит, ще ви изслушам. Може да знаете нещо, което не ми е известно.
Кейлъб вдигна поглед към него.
— Не съм го направил — каза той. — Кенън получи сърдечен пристъп. Когато вие дойдохте, аз се опитвах да му помогна.
Гарсия повдигна вежда.
— Той е дошъл, арестувал ви е и умрял на място?
— Не беше съвсем така. Той изтича нагоре по стълбите… изби с ритник вратата. Хвърли ме през стаята, за да не съм на пътя му. И тогава я видя. Видя какво бе направила на онзи човек.
— „Онзи човек“ — повтори Гарсия. — Кога го видяхте?
— Когато минахме през вратата… когато Кенън изби вратата и влязохме в стаята. Той беше на матрака.
— Искам да кажа преди това. Виждали ли сте го преди Марси Хенсли или веднага след?
— Не съм го виждал до тази нощ, когато аз и Кенън го намерихме.
— Да… — проточи Гарсия. — Добре. Ще говорим пак за това.
Погледна през рамо към огледалото на стената зад себе си. Направи с ръка някакъв жест, който Кейлъб не успя да види. После пак се обърна към Кейлъб.
— А Кенън… аутопсията ще разкрие, че е било инфаркт, така ли?
— Да — потвърди Кейлъб.
— Защото вие знаете всичко за аутопсиите, нали, доктор Мадокс?
Кейлъб се размърда на стола си. Ако го плъзнеше по-близко до стената, щеше да може да държи ръцете си в скута.
— Знам за аутопсиите — съгласи се Кейлъб, — но знам и какво видях. И беше тя.
— Чудесно — каза Гарсия. — Сега ми разкажете за момичето. Елвира, Господарката на мрака.
— Емелин — поправи го Кейлъб. — Казва се Емелин.
— Аз изслушах записа на Кенън — каза Гарсия. Бележникът му беше на масата, но той не записваше нищо в него. Просто наблюдаваше Кейлъб. — Говоря за разговора ви в КУСФ. Така че знам как сте я описали. И говорих с всички, които са били в „Къщата на щитовете“ в нощта, когато казвате, че сте се запознали с нея. Така че ето сега въпроса ми… Но бъдете снизходителен, защото ще ви прозвучи като шега.
Гарсия го изгледа, но Кейлъб не отмести поглед.
— Един часът сутринта е — продължи Гарсия — и в бара имат девет нормални мъже. Не се вижда никакво момиче. Тогава влиза Бети Пейдж31, по нощница и на токчета. И никой там — повтарям никой, включително барманът, не я забелязва.
Кейлъб отмести очи, погледна ръцете си и впитите в тях белезници. Гарсия направи пауза и го изчака отново да вдигне лице. Тогава продължи:
— С изключение на вас. Вие я забелязвате. Та… искам да зная защо трябва да вярвам на това?
— Не мога да ви кажа какво са видели останалите.
— Чували ли сте за „Спондюликс“? Заведение на Ноб Хил?
Кейлъб кимна.
— Кенън ме изпрати там да го проверя. Знаете ли, че зад бара има видеокамера?
— Не.
— Тя е записвала.
Кейлъб стисна металната релса, за да не забележи Гарсия, че ръцете му треперят. Но Гарсия не го гледаше. Той беше посегнал надолу, за да извади нещо от куфарчето си. Когато отново се вдигна на стола си, държеше таблет. Включи го, превъртя през някакво меню и го премести на масата между тях. На екрана имаше застинал черно-бял кадър.
Камерата, изглежда, бе монтирана доста зад бара, откъдето можеше да държи в зрителното поле касовия апарат. Но във фона Кейлъб забеляза себе си. Държеше вотивна свещ и чаша абсент, но пианото не се виждаше. Дори столчето за пианото не се виждаше.
— Искате ли да го пусна на възпроизвеждане? Да го видите с очите си?
Кейлъб не каза нищо, но ръката на Гарсия се премести върху екрана и чукна някакъв бутон. Кадърът оживя. Нямаше звук, само пикселизирано видео с ниска разделителна способност. Кейлъб се видя на екрана. Полюшваше се напред-назад.
Устните му се движеха.
— Странно… не мислите ли? — попита го Гарсия. — Чудя се какво ли пеете.
— Не съм пял. Там има пиано. Извън кадър е. Тя ми свиреше на него.
31
Бети Пейдж (1923-2008) — американски модел, чиито провокативни фотографии се смята, че са допринесли за сексуалната революция през 60-те г. на XX в. — Б.пр.