— После какво направихте?
— Обадих се на 91123, след това и на Оливие. После излязох отвън и ги изчаках да дойдат.
Жената описа всичко, което се бе случило до пристигането на полицията.
— Merci — изрече Гамаш и се изправи.
Мирна взе чая си и отиде при Оливие и Габри в другия край на салона, пред камината.
Всеки присъстващ знаеше кои са тримата основни заподозрени. Всеки, освен тримата основни заподозрени.
Глава трета
Доктор Шарън Харис се изправи, изтупа полата си с длани и се усмихна сдържано на главния инспектор.
— Не е извършено с особен финес — отбеляза.
Гамаш се вгледа в мъртвеца.
— Прилича на клошар — обади се Бовоар, приведе се над убития мъж и огледа дрехите му. Всичко беше износено и изглеждаше събрано оттук-оттам.
— Навярно е имал тежък живот — предположи Лакост.
Гамаш коленичи на пода и отново се взря в лицето на стареца. Беше сбръчкано и обрулено. Лице като алманах, написан от природните стихии, от слънцето, вятъра и студа. Закалено лице. Внимателно потърка с палец бузата на мъртвеца и усети едва набола брада. Мъжът бе гладко избръснат, но ако беше поникнало и косъмче, то щеше да е бяло. Косата също бе бяла, с мързелива подстрижка — по малко клъцнато оттук-оттам.
Главният инспектор улови едната ръка на жертвата, сякаш искаше да го утеши. Подържа я за кратко, после я обърна с дланта нагоре. Бавно прокара своята длан по тази на убития мъж.
— Който и да е бил, трудил се е здраво. Има мазоли. Повечето бездомници не работят.
Гамаш бавно поклати глава. „Е, кой си ти? Защо си тук, в това бистро, в това село? Село, за което много малко хора изобщо са чували, а още по-малко са го намирали“
„Но ти си го сторил — продължи да разсъждава инспекторът, докато все още държеше студената ръка на мъртвеца. — Намерил си селото и смъртта си.“
— Изминали са между шест и десет часа от смъртта — съобщи съдебната лекарка. — Починал е след полунощ, но преди четири-пет тази сутрин.
Гамаш впери поглед в тила на мъжа и раната, която бе причинила смъртта му.
Беше опустошителна. Изглеждаше, сякаш е бил нанесен един-единствен удар с много твърд предмет. От някой много разгневен. Само гневът можеше да даде толкова сила на човек. Силата да размаже череп и онова, което се крие под него.
Всичко, което е определяло същината на мъжа, се е пазело в тази глава. Някой я е премазал. С един жесток, решителен удар.
— Няма много кръв.
Гамаш се изправи на крака и се огледа наоколо, докато екипът от „Местопрестъпления“ се бе разпръснал и събираше доказателства из просторната стая. Тя бе поругана. Първо от убийството, а сега и от тях. Неканените гости.
Оливие стоеше пред огъня и се сгряваше.
— Това е проблем — отбеляза доктор Харис. — Раните на главата кървят тежко. Трябва да има много, много повече кръв.
— Може да е била почистена — предположи Бовоар.
Шарън Харис отново се наведе над раната, сетне се изправи:
— При тази сила на удара кървенето може да е било обилно, но вътрешно. Смъртта е настъпила почти мигновено.
Това беше най-добрата вест, която Гамаш бе чувал на местопрестъпление. Смърт, с която можеше да се примири. Макар да беше убийство. Най-силно го смущаваше страданието. Беше виждал много страдания. Ужасни убийства. Беше голямо облекчение да попадне на едно бързо и решително. Почти хуманно.
Веднъж бе чул от един съдия, че най-хуманният начин да екзекутираш затворник е да му кажеш, че е свободен. После да го убиеш.
Гамаш се бе борил против това, бе спорил, бе ругал. Накрая, напълно изтощен, бе разбрал, че е истина.
Докато гледаше лицето на мъртвеца, знаеше, че той не е изпитал болка. Ударът в задната част на главата означаваше, че навярно дори не е разбрал какво му се случва.
Почти като да издъхнеш в съня си.
Но не съвсем.
Сложиха тялото в чувал и го изнесоха. Събралите се отвън хора мрачно отстъпиха, за да сторят път. Мъжете снеха мокри шапки от главите си, а жените проследиха процесията с тъжни погледи и стиснати устни.
Гамаш се дръпна от прозореца и отиде при Бовоар, който седеше с Оливие, Габри и Мирна. Екипът от „Местопрестъпления“ се бе преместил в служебните помещения на бистрото, частната трапезария, стаята на персонала и кухнята. Главният салон сега изглеждаше почти нормално. С изключение на въпросите, които тегнеха във въздуха.
— Съжалявам за случилото се — обърна се Гамаш към Оливие. — Как сте?
Русокосият мъж въздъхна тежко. Изглеждаше изтощен.
23
Телефон за спешни сигнали (към полиция, бърза помощ, пожарна), използван в Северна Америка. — Б.пр.