В другия край на стаята имаше стена, покрита от пода до тавана с прозорци, които разкриваха впечатляваща гледка — поля, гори и планинската верига зад тях. Изабел виждаше белия заострен връх на църквата и облаче дим в далечината. Село Трите бора.
В дневната, край огромните прозорци, два дивана бяха подредени безупречно един срещу друг, а между тях бе разположена ниска масичка за кафе.
— Чай? — попита Хана и Лакост кимна.
Двамата членове на семейство Пара, които бе срещнала, си противоречаха напълно с почти стерилната обстановка и докато чакаха да кипне чаят, полицайката се замисли за отсъстващия. Бащата — Рор. Навярно той бе наложил ъгловатия си твърд отпечатък върху този дом. Дали жадуваше за хладна увереност, прави линии, почти празни помещения и подредени рафтове?
— Знаете ли кой е убитият? — попита Хана, докато сервираше чаша чай на Изабел Лакост. Постави и бяла чиния със сладки по средата на безупречно чистата маса.
Младата жена благодари и си взе курабийка. Беше топла и мека, с вкус на стафиди, овесени ядки, кафява захар и канела. Домашно приготвена. Забеляза, че върху чаената чаша е нарисуван усмихнат снежен човек с червен костюм, който маха с ръка. Боном29, герой в ежегодния зимен карнавал на Квебек. Полицайката отпи. Чаят бе силен и сладък.
Също като Хана, навярно.
— Не, все още не знаем кой е — отвърна.
— Чухме, че… — Домакинята се поколеба. — Смъртта не била естествена. Вярно ли е?
Лакост си спомни черепа на мъжа.
— Не, не е била естествена. Бил е убит.
— Боже мой! — възкликна Хана. — Ужасно! И нямате представа кой го е извършил?
— Скоро ще разберем. Но първо искам да чуя какво се е случило снощи — заяви Лакост и се обърна към младежа.
В този момент от задния вход се чу глас — някой говореше на непознат език и полицайката предположи, че е чешки. Мъж с дребно и четвъртито тяло влезе в кухнята, докато отупваше плетената си шапка в палтото.
— Рор, защо го правиш тук, а не в антрето? — заговори Хана на френски и въпреки лекия укор в тона ѝ, бе ясно, че се радва да види съпруга си. — Тази дама е от полицията. Заради трупа.
— Какъв труп? — Мъжът също премина на френски с едва доловим акцент. Звучеше разтревожен. — Къде? Тук ли?
— Не тук, татко. Открили са мъртъв човек в бистрото тази сутрин. Убит.
— Искаш да кажеш, че е било предумишлено убийство? Някой е бил убит в бистрото снощи?
Очевидно не можеше да повярва. Рор беше набит и мускулест също като сина си. Косата му бе тъмна и къдрава, но бе започнала да посивява. Лакост предположи, че е около петдесетгодишен.
Полицайката се представи.
— Познавам ви — изрече мъжът и я стрелна с острия си, пронизващ поглед. Очите му бяха смущаващо сини и строги. — Била сте в Трите бора и преди.
Лакост осъзна, че Рор е физиономист. Повечето хора запомняха инспектор Гамаш. Понякога и Бовоар. Но рядко се случваше някой да запомни нея или останалите служители от екипа.
Този човек обаче я разпозна.
Домакинът си наля чай и седна. Той също изглеждаше малко неуместно насред модерния, изчистен интериор, но явно се чувстваше у дома си. Изглеждаше като човек, който би се чувствал у дома си почти навсякъде.
— Не знаехте ли за трупа?
Рор Пара отхапа от курабийката в ръката си и поклати глава:
— Цял ден работя в гората.
— В този дъжд?
Мъжът изсумтя:
— Какво? Човек не може да умре от малко дъжд.
— Но от удар по главата може.
— От това ли е починал? — Когато Лакост кимна, Пара продължи: — Кой е?
— Никой не знае — обади се Хана.
— Може би вие знаете — предположи Лакост. Извади от джоба си снимка и я постави върху твърдата студена маса, но обърната така, че изображението да не се вижда.
— Аз? — навъси се Рор. — Дори не знаех за трупа.
— Чух, че сте забелязали непознат човек, който се е мотаел из селото това лято.
— Кой ви каза?
— Няма значение. Чули са ви да го споменавате. Да не е тайна?
Пара се поколеба:
— Не. Беше само веднъж. Може би два пъти. Нищо важно. Глупава история, просто съм си въобразил, че виждам някого.
— Глупава?
Рор изведнъж се усмихна и строгото му лице се преобрази напълно. Сякаш се пропука черупка. Очите на мъжа грейнаха за миг, бръчици набраздиха бузите му.
— Повярвайте ми, глупаво е. А аз разпознавам глупостта, все пак имам син, който е минал през пубертета. Ще ви разкажа, но според мен е без значение. Старото имение „Хадли“ има нови собственици. Една двойка го купи преди няколко месеца. Започнали са да го ремонтират и ме наеха да построя обор и да разчистя няколко пътеки. Искаха да оплевя и градината. Много работа.