— Това исках да ви кажа — обясни патоложката. — Нещо не е съвсем наред с тялото.
Гамаш изправи гръб и свали полукръглите си очила за четене. Бовоар беше в другия край на стаята, но забеляза жеста на началника си и се приближи до бюрото му.
— Продължавайте — подкани Гамаш и кимна на Жан Ги да седне. Натисна един бутон на телефона. — Превключих на високоговорител. Инспектор Бовоар също е тук.
— Добре. Ами, стори ми се странно, че този мъж на пръв поглед беше руина, но се оказа, че старателно си е миел зъбите и дори ги е чистел с конец. Но пък бездомниците често имат необичайни навици. В много случаи са психически нестабилни и проявяват маниакално поведение.
— Но обикновено не са вманиачени на тема хигиена — отбеляза главният инспектор.
— Вярно е. Но ми се стори странно. А като го съблякох, установих, че е чист. Къпал се е наскоро. Косата му беше рошава и буйна, но също добре измита.
— Има временни приюти, може да е посетил някой от тях — предположи Гамаш. — Въпреки че човек от нашия екип се обади на всички местни старчески домове и приюти и те не знаеха за него.
— Как разбрахте? — Патоложката рядко поставяше под въпрос работата на главния инспектор, но ѝ стана любопитно. — Не знаем името му, а описанието му сигурно отговаря на много други бездомници.
— Така е — призна Гамаш. — Колежката го е описала като слаб възрастен мъж на около седемдесет, с бяла коса, сини очи и загрубяла кожа. Имало подобни скитници, но никой от тях не бил изчезнал. Изпратили сме и колега, който обикаля с негова снимка.
От другата страна настана мълчание.
— Какво има?
— Описанието ви е грешно.
— Какво? — Сигурен бе, че е видял ясно мъжа, също като останалите присъстващи.
— Не е бил старец. Затова исках да говоря с вас. Заради зъбите му реших да разгледам по-обстойно. По стените на артериите и кръвоносните съдове почти няма плаки и данни за атеросклероза. Простатата не е особено увеличена и не е страдал от артрит. Бих казала, че е бил на петдесет и няколко години.
„На моята възраст“ — помисли си Гамаш. Възможно ли бе онази развалина, която бяха намерили на пода, да е на същата възраст като него?
— Освен това не смятам, че е бил бездомен.
— Защо?
— Твърде чист е. Полагал е грижи за себе си. Разбира се, не е имал шанс да го снимат за корица на списание, но в крайна сметка не всички изглеждаме като инспектор Бовоар.
Жан Ги леко се изпъчи.
— Външно прилича на седемдесетгодишен, но се оказа, че е бил в добра физическа форма. После разгледах дрехите му. И те бяха чисти. И закърпени. Бяха стари и износени, но propres31.
Доктор Харис прибягна до типична за Квебек дума, която все по-рядко се използваше в разговорната реч, предимно от по-възрастни родители. Но тук сякаш бе точно на място. Propre. Дрехите не бяха нито по-специални, нито последен писък на модата, но все пак бяха здрави, чисти и прилични. В думата имаше някакво повяхнало достойнство.
— Предстои ми още работа, но това са първоначалните ми наблюдения. Ще ви изпратя всичко по имейл.
— Bon32. Можете ли да предположите с какво се е занимавал? Как се е поддържал във форма?
— Тоест за коя фитнес зала е имал абонаментна карта? — подхвърли патоложката шеговито.
— Точно така — потвърди главният инспектор. — Бягал ли е, или е вдигал тежести? Ходел ли е на спининг, на пилатес?
Доктор Харис се разсмя на глас:
— Предположението ми е, че не е ходел много, но доста е вдигал тежко. Мускулатурата в горната част на тялото му е малко по-развита от тази в долната част. Ще имам предвид този въпрос в следващите етапи от работата ми.
— Merci, docteur33 — благодари ѝ Гамаш.
— Още нещо — намеси се Бовоар. — Оръжието, с което е извършено убийството. Имате ли нови следи? Догадки?
— Тъкмо щях да премина към тази част от аутопсията, но след като хвърлих един бърз поглед, няма промяна в преценката ми. Твърд и тъп предмет.
— Ръжен за камина? — попита Жан Ги.
— Вероятно. Забелязах нещо бяло по раната. Може да е пепел.
— Ще получим резултатите от лабораторните изследвания на ръжените до утре сутринта — вметна Гамаш.
— Като имам повече информация, ще се обадя пак.
Точно когато доктор Харис затвори, полицай Лакост се върна от разпитите.
— Навън малко се проясни. Залезът ще е красив.
Бовоар я зяпна невярващо. От нея се очакваше да обърне Трите бора с краката нагоре в търсене на улики и на оръжието, с което е извършено убийството. Трябваше да разпитва заподозрени и да гони престъпник, а първите ѝ думи бяха за красивия залез!