Инспекторът забеляза, че началникът му се приближи до един от прозорците и отпи от кафето си. Гамаш се извърна и се усмихна:
— Прекрасно.
В центъра на временния щаб бе разположена конферентна маса, а в полукръг до единия ѝ край бяха подредени бюра и столове. На всяко бюро имаше компютър и телефон. Организацията малко напомняше за Трите бора — конферентната маса беше селският площад, а бюрата — магазините. Древна и изпитана подредба.
Млад полицай от местния участък на Sûreté се приближи колебливо, сякаш искаше да каже нещо.
— Мога ли да ви помогна? — обърна се към него главен инспектор Гамаш.
Останалите местни полицаи спряха и се втренчиха в колегата си. Някои си размениха многозначителни усмивки.
Младежът изправи рамене:
— Бих искал да се включа в разследването.
Настъпи мъртвешка тишина. Дори техниците изоставиха работата, която вършеха, като хора, които зарязват всичко, за да наблюдават разгръщащо се пред очите им ужасно бедствие.
— Моля? — Инспектор Бовоар направи крачка напред. — Какво каза?
— Бих искал да помагам.
До този момент младият полицай трябваше да е забелязал, че към него с бясна скорост се носи камион, а собственият му автомобил е извън контрол. Осъзна грешката си, но бе твърде късно.
Разбра в каква ситуация е, но остана неподвижен на мястото си — дали от ужас или от смелост, не беше ясно. Зад него четирима-петима едри и здрави полицаи стояха със скръстени ръце и не му помагаха.
— Не трябва ли да подреждаш бюра и да опъваш телефонни кабели? — Бовоар се приближи към младежа.
— Да. Свърших всичко — отвърна той с по-тих и колеблив глас.
— Защо си мислиш, че можеш да ни помогнеш?
Главният инспектор стоеше зад заместника си и мълчаливо наблюдаваше сцената. Младият полицай поглеждаше инспектор Бовоар, когато отговаряше на въпросите му, но веднага след това отместваше очи към Гамаш.
— Познавам района. И местните хора.
— Те също. — Бовоар посочи неподвижната стена от полицаи зад младежа. — Ако имахме нужда от помощ, защо да изберем точно теб?
Въпросът сякаш го стъписа и той остана безмълвен. Жан Ги махна с ръка, за да го отпрати, и понечи да си тръгне.
— Защото помолих — каза най-сетне полицаят, като се обърна към главния инспектор.
Бовоар спря и се извърна с невярващо изражение:
— Pardon?34 Pardon? Тук работим по убийство, не играем детска игра. Ти изобщо от Sûreté ли си?
Въпросът бе съвсем основателен. Младежът изглеждаше на около шестнайсет, униформата висеше свободно на слабото му тяло, макар че видимо бе направил опит да я попристегне тук-там. Както бе застанал по-напред, а неговите confrères35 стояха в редица зад него, сцената наподобяваше схема на еволюцията и младият служител бе изчезващият вид.
— Щом си свършил със задачите си, напусни, ако обичаш.
Младежът кимна. Понечи да се върне към задълженията си, но като тръгна, пред него се изпречи стената от полицаи и той се спря. Заобиколи ги, докато Гамаш и екипът му от отдел „Убийства“ го наблюдаваха. Преди да се захванат отново за работа, за последно видяха гърба и силно зачервения врат на отдалечаващия се млад мъж.
— Моля, заповядайте — обърна се Гамаш към Бовоар и Лакост и те заеха места около конферентната маса.
— Какво мислите? — попита началникът тихо.
— За мъртвеца?
— За младежа.
— Ох, стига! — въздъхна Бовоар раздразнено. — Ако изобщо имаме нужда от някого, в отдела ни има достатъчно много добри служители. В случай че са заети с разследвания, можем да преминем към списъка с чакащи. Винаги се намират полицаи от други отдели, които биха дали мило и драго, за да се прехвърлят в „Убийства“. Защо да вземаме неопитно хлапе от дивата провинция? Ако ни е нужен още един колега, нека повикаме някого от централата.
Това беше вечният спор.
В отдел „Убийства“ към Sûreté du Québec бяха най-престижните постове, които можеха да заемат полицаите в тази провинция. Дори в цяла Канада. Работеха по най-ужасните престъпления в кошмарни условия. Но работеха редом с най-добрия, най-уважавания и най-известния следовател. Главен инспектор Гамаш.
Тогава защо трябваше да обират утайката?
— Определено бихме могли да постъпим така — съгласи се началникът.
Но Бовоар знаеше, че той няма да го послуша. Главният инспектор бе попаднал на Изабел Лакост пред кабинета на завеждащия отдел „Пътна полиция“, докато младата жена чакаше шефът ѝ всеки миг да я уволни. Арман Гамаш изненада всички, като ѝ предложи да я вземе в екипа си.