Бовоар пък откри в момент, когато сегашният му заместник бе понижен до пазач на веществени доказателства в местния участък на Sûreté в Троа ривиер. Тогава Жан Ги все още бе принуден да носи всеки ден полицейската си униформа и да влиза в хранилището за улики. Да стои затворен там. Като животно в клетка. Толкова бе ядосал колегите и шефовете си, че това бе единственото място, където можеха да го пратят. Сам. С неодушевени предмети. По цял ден нищо не се случваше и беше тихо, освен когато други полицаи идваха да оставят или да вземат някоя улика. Дори не го поглеждаха в очите. Беше се превърнал в прокажен. Неудобен. Невидим.
Но главен инспектор Гамаш го видя. Един ден занесе нещо в хранилището за улики и там намери Жан Ги Бовоар.
Полицаят, когото всички отбягваха, стана заместник-ръководител в отдел „Убийства“.
Но той не можеше да се отърси от убеждението си, че до момента Гамаш просто е имал късмет, с няколко забележителни изключения. Истината бе, че неопитните полицаи са опасни. Бяха склонни да допускат грешки. А в отдел „Убийства“ грешките водеха до смърт.
Бовоар се извърна и погледна с отвращение слабичкия млад служител. Този ли щеше да направи фаталния фал? Могъщата грешка, която отново ще причини нечия смърт? „Сигурно аз ще го отнеса“-помисли си инспекторът. Или по-лошо. Погледна към Гамаш, който стоеше до него, и прошепна:
— Защо точно той?
— Изглежда приятен — обади се Лакост.
— Като залеза — подхвърли Жан Ги саркастично.
— Като залеза — повтори колежката му. — Стоеше там съвсем сам.
Настъпи мълчание.
— Само затова ли? — попита Бовоар.
— Не се вписва. Виж го само.
— Би взела изтърсака от котилото? Би му дала да се занимава с разследване на убийство? За бога, началник — обърна се към Гамаш, — да не сте Майка Тереза?
— Не съм ли? — усмихна се леко главният инспектор.
— Имаме нужда от най-добрите в този екип за този случай. Нямаме време да обучаваме новаци. А този, честно казано, едва ли може да си върже и обувките сам.
Гамаш трябваше да признае, че младият полицай наистина изглежда непохватен. Но имаше още нещо.
— Ще го вземем — заяви. — Знам, че не си съгласен, и разбирам мотивите ти.
— Тогава защо да го вземаме, началник?
— Защото помоли — отговори Гамаш и стана. — Никой друг не по направи.
— Но и останалите биха се присъединили към нас на секундата — възрази Бовоар и също се изправи. — Кой не би?
— Какви качества търсиш в членовете на нашия екип? — попита шефът му.
Младият инспектор се замисли.
— Искам хора, които са умни и силни.
Гамаш кимна към младежа:
— Според теб колко сила бе нужна, за да постъпи той така? Колко сила му трябва, за да отива на работа всеки ден? Почти толкова, колкото ти е коствало на теб в Троа ривиер. Или на теб — обърна се към Лакост — в „Пътна полиция“. Другите може и да искат да дойдат при нас, но или нямат достатъчно мозък в главите, или им липсва кураж да помолят. Нашият младеж има и от двете.
„Нашият — повтори си Бовоар наум. — Нашият младеж.“ Хвърли поглед към другия край на помещението, където стоеше момчето. Само. Внимателно навиваше кабели и ги прибираше в кашон.
— Ценя мнението ти, Жан Ги, знаеш много добре. Но в този случай съм непоколебим.
— Разбирам, началник. — Наистина разбираше. — Виждам, че е важно за вас. Но невинаги сте прав.
Гамаш се втренчи в своя заместник и Бовоар се отдръпна стреснато. Уплаши се, че е стигнал твърде далеч, че е прекрачил границата. Но тогава главният инспектор се усмихна и заяви:
— С удоволствие ще те изслушам, ако смяташ, че правя грешка.
— Мисля, че в момента допускате грешка.
— Ще го имам предвид. Благодаря ти. Би ли повикал онзи млад човек, за да се присъедини към нас?
Бовоар прекоси стаята самоуверено и се спря пред полицая:
— Ела с мен.
Младежът се изправи. Изглеждаше притеснен.
— Да, сър.
Зад тях един служител се изкиска. Инспекторът спря и се обърна към младежа, който вървеше по петите му.
— Как се казваш?
— Пол Моран. Работя в участъка на Sûreté в Ковънсвил, сър.
— Полицай Моран, моля, седнете на масата. Искаме да чуем вашите разсъждения по повод разследването на това убийство.
Моран го погледна смаяно. Но не толкова смаяно, колкото едрите мъже, които стояха отзад. Бовоар се обърна и бавно закрачи към конферентната маса. Чувстваше се добре.