— Докладвайте, моля — подкани Гамаш и хвърли поглед към часовника си. Беше пет и половина.
— Започнаха да пристигат резултатите от тестовете на някои улики, които събрахме в бистрото тази сутрин — започна Бовоар. — Кръв от жертвата, макар и малко количество, бе открита между дъските на пода.
— Доктор Харис ще е готова с пълната аутопсия скоро — вметна главният инспектор. — Според нея липсата на кръв може да се обясни с вътрешните кръвоизливи.
Бовоар кимна:
— Имаме анализ на дрехите. Все още няма следи, които да ни насочат към самоличността му. Облеклото му е старо, но чисто. Някога е било висококачествено. Пуловер от мериносова вълна, памучна риза, панталони от рипсено кадифе.
— Дали е бил облечен с най-хубавите си дрехи? — обади се полицай Лакост.
— Да? — подкани я Гамаш, като се приведе и свали очилата си.
— Ами… — Младата жена се разрови в мислите си. — Да предположим, че е отивал на среща с важен за него човек. Навярно би се изкъпал, избръснал, дори би си изрязал ноктите преди това.
— И би облякъл чисти дрехи — продължи мисълта ѝ Бовоар. — Може да ги е взел от магазин за втора употреба или от офис на благотворителна организация, където се даряват неизползвани вещи.
— Има такъв в Ковънсвил — намеси се полицай Моран — и още един в Гранби. Ще ги проверя.
— Чудесно — отвърна главният инспектор.
Полицай Моран хвърли поглед към Бовоар, който му кимна окуражително.
— Доктор Харис не е убедена, че човекът е бил скитник, поне не в класическия смисъл на думата — заяви Гамаш. — Изглеждаше на около седемдесет, но според нея е бил по-близо до петдесетте.
— Шегувате се! — възкликна полицай Лакост. — Какво ли му се е случило?
„Това е въпросът — помисли си Гамаш. — Какво му се е случило? Докато е бил жив, какво го е състарило с две десетилетия? И какво е причинило смъртта му?“
Бовоар се изправи и се приближи към чистите бели листове, закрепени на стената с габърчета. Взе нов маркер, отвори капачката и инстинктивно я поднесе към носа си, за да я подуши.
— Нека опишем събитията от снощи — подкани ги.
Изабел Лакост прегледа записките си и разказа какво е научила от разпитите на персонала, работил в бистрото предишната вечер.
Вече имаха по-ясен поглед върху развилите се събития. Докато слушаше, Арман Гамаш си представяше оживения салон, пълен с жители на селото, които хапват или вдигат наздравици в почивния ден. Разговарят за селския панаир в Брюм, обсъждат конните надбягвания, търговията с добитък, занаятчийските шатри. Празнуват края на лятото и се сбогуват с роднини и приятели. Когато си тръгват и последните клиенти, младите келнери почистват масите, гасят огньовете в камините и измиват съдовете. Тогава вратата се отваря и влиза Стария Мъндин. Гамаш нямаше представа как изглежда мъжът, затова извика във въображението си образ от картина на Брьогел Стария36 — прегърбен и жизнерадостен селяк. Влиза в бистрото, може би един от сервитьорите му помага да внесе поправените столове. Мъндин и Оливие вероятно разговарят. Разменят се пари и Мъндин си тръгва с мебели, които трябва да ремонтира.
И после какво?
Според разпитите, които бе провела Лакост, келнерите са си тръгнали малко преди Оливие и Мъндин. Тогава в бистрото е останал само един човек.
— Как ти се стори Хавък Пара? — попита Гамаш.
— Изглеждаше изненадан от случилото се — отвърна полицайката. — Може и да се е преструвал, разбира се. Трудно ми е да преценя. Баща му обаче каза нещо интересно. Потвърди онова, което бяхме дочули по-рано. Видял е човек в гората.
— Кога?
— Преди месец-два, през лятото. Работел е в старото имение „Хадли“, ангажирали са го новите собственици. Мисли, че е видял някого в околността.
— Мисли? Или наистина е видял? — попита Бовоар.
— Мисли. Тръгнал е да го гони, но човекът изчезнал.
Помълчаха няколко секунди и накрая Гамаш наруши тишината:
— Хавък Пара казва, че е заключил и си е тръгнал към един след полунощ. Шест часа по-късно Мирна Ландерс е открила тялото, когато е излязла за сутрешната си разходка. Защо някой би убил чужд човек в Трите бора, и то насред бистрото?
— Ако Хавък наистина е заключил, убиецът е знаел как да се сдобие с ключ — обади се Лакост.
— Или вече е имал — довърши Бовоар. — Знаете ли какво ми се струва странно? Чудя се защо извършителят го е оставил там.
— Какво искаш да кажеш? — поинтересува се Изабел.
— Ами, заведението е било пусто. Тъмно. Защо просто не е хванал трупа и не го е завлякъл до гората? Не е много далече, само на стотина метра. Дивите животни са щели да свършат останалото и навярно нямаше да открием мъртвеца. Нямаше и да разберем, че е било извършено убийство.