— Как смяташ, защо е оставил трупа? — попита главният инспектор.
Бовоар се замисли за минута.
— Смятам, че някой е искал да го намерим.
— В бистрото? — изрече Гамаш.
— Да, в бистрото.
Глава седма
Оливие и Габри пресичаха затревения селски площад. Беше седем вечерта и прозорците на околните къщи един по един засилваха, но бистрото пустееше и бе тъмно.
— Господи — дочу се ръмжене в мрака, — педеругите са излезли на разходка.
— Merde!37 — възкликна Габри. — Селската идиотка се е измъкнала от таванската си килия.
Рут Зардо се приближи с куцукане към двойката, а след нея се поклащаше Роза.
— Чух, че най-сетне си убил някого с острия си като бръснач ум — подхвърли поетесата на Габри, щом се изравни с него.
— Аз пък разбрах, че клетникът е прочел твое стихотворение и главата му се е пръснала — не ѝ остана длъжен едрият хотелиер.
— Де да беше вярно — подхвърли Рут, пъхна кокалестите си ръце под мишниците на мъжете и така, хванати под ръка, тримата продължиха към дома на Питър и Клара. — Как сте? — попита старицата тихо.
— Добре — отговори Оливие, без да поглежда към притъмнялото бистро, покрай което минаваха.
То бе негово творение и го чувстваше като свое дете. Бе вложил в него всичко най-хубаво от себе си — най-ценните антики, които притежаваше, най-добрите си рецепти, най-отбраните вина. Понякога вечер заставаше зад бара и се преструваше, че бърше чаши, но всъщност наблюдаваше хората, които идваха в неговото заведение, и слушаше смеха им. Бяха щастливи, когато го посещаваха. Чувстваха се като у дома си, той — също.
Докато се случи това.
Кой щеше да идва оттук нататък, след като в бистрото бе извършено убийство?
Ами ако хората разберат, че той е познавал Отшелника? Ако научат какво е сторил? Не. Най-добре да не казва нищо и да види как ще се развият нещата. И без това положението в момента бе достатъчно зле.
Спряха на улицата, точно пред къщата на Питър и Клара. През прозореца видяха Мирна, която тъкмо слагаше пищна аранжировка от цветя в центъра на кухненската маса, подготвена за сервиране на вечерята. Клара се прехласваше по красотата и майсторската изработка на украсата. Не се чуваше какво казва, но бе очевидно, че е във възторг. Питър беше в дневната и слагаше нова цепеница в камината.
Рут обърна гръб на милата домашна сцена и се наклони към Оливие. Прошепна в ухото му толкова тихо, че дори Габри не успя да долови думите ѝ:
— Дай си време. Всичко ще се нареди, нали знаеш?
Отново се извърна към прозореца и загледа как Клара прегръща Мирна, а Питър влиза в кухнята и на свой ред се възхищава на цветята. Оливие се наведе, целуна старицата по студената буза и ѝ благодари. Но Рут грешеше. Не бе наясно с всичко, което знаеше той.
Хаос бе открил Трите бора. Скоро щеше да връхлети и да им отнеме всичко сигурно, топло и добро.
Питър напълни чашите на всички гости, освен на Рут, която вече се бе самообслужила. Старицата седеше по средата на дивана пред камината и отпиваше скоч от любимия си съд, който обичайно служеше за ваза. Роза сновеше из стаята и се поклащаше, но почти никой не ѝ обръщаше внимание. Дори Люси, голдън ретривърът на Питър и Клара, едва я поглеждаше. Първият път, когато поетесата се бе появила в компанията на Роза, домакините бяха настояли патицата да остане отвън, но тя вдигна такава врява, че се принудиха да я пуснат вътре, само и само да си затвори човката.
— Bonjour.
От антрето долетя познат дълбок глас.
— Божичко, да не би да сте поканили и Клузо38? — Рут зададе въпроса си на празната стая. Празна, с изключение на Роза, която се втурна и застана до стопанката си.
— Прекрасно е! — възхити се Изабел Лакост, докато вървеше от антрето към просторната кухня.
На дългата дървена маса бяха подредени панери с нарязани франзели, масло, кани с вода и бутилки вино. Ухаеше на чесън, розмарин и босилек, прясно набрани от градината. В центъра на трапезата бе зашеметяващият букет от ружи и пълзящи бели рози, клематис, декоративен грах и ароматен розов флокс.
Новодошлите също получиха пълни чаши и всички се преместиха в дневната, където продължиха да разговарят, докато похапваха филийки хляб, намазани с разтопено сирене бри или с пастет от северен елен с портокал и шамфъстък.
В другия край на стаята Рут подлагаше на разпит Гамаш:
— Предполагам, че все още не знаете кой е мъртвецът.