— Боя се, че не — отвърна главният инспектор спокойно. — Засега.
— А разбрахте ли от какво е умрял?
— Non39.
— Някакви предположения кой е извършил престъплението?
Гамаш поклати глава.
— А защо в бистрото?
— Нямам представа — призна детективът.
Рут го изгледа кръвнишки:
— Просто исках да се уверя, че сте все така некомпетентен. Хубаво е, че някои неща няма опасност да ме изненадат.
— Радвам се, че одобрявате. — Гамаш се поклони леко и се отдалечи към камината. Спря пред нея, хвана ръжена и го заоглежда.
Клара изникна внезапно до главния инспектор и обясни;
— Това е ръжен за камина. С него се разравя огъня.
Наблюдаваше го е усмивка. Гамаш осъзна, че навярно изглежда малко странно отстрани — хванал бе дългата метална пръчка и я оглеждаше, все едно никога не е виждал подобно нещо. Върна я на мястото ѝ и се успокои. Нямаше следи от кръв по нея.
— Разбрах, че след няколко месеца откривате самостоятелна изложба — обърна се любезно главният инспектор към домакинята. — Сигурно сте развълнувана.
— Ако е вълнуващо да си набуташ зъболекарска машинка в носа, тогава да.
— Толкова ли е зле?
— Ами, нали знаете, просто едно нищо и никакво мъчение.
— Завършили ли сте всички картини?
— Да, общо взето. Пълен боклук са, разбира се, но поне са готови. Дени Фортен ще дойде лично, за да обсъдим как ще бъдат изложени. Намислила съм точно определен начин на подреждане. Ако не се съгласи, имам план. Ще се разплача.
Гамаш избухна в смях:
— И аз така станах главен инспектор.
— Нали ти казах — изсъска Рут на Роза.
— Картините ви са блестящи, Клара. Не бъдете излишно скромна — увери я той и се отдалечиха заедно от останалите гости.
— Откъде знаете? Виждали сте само една. Може другите да са ужасни.
Гамаш изкриви лице в гримаса.
— Искате ли да ви ги покажа? — попита Клара.
— С удоволствие.
— Чудесно. Какво ще кажете да е след вечеря обаче? Така ще имате цял час да се упражнявате да казвате: Господи, Клара, това са най-красивите произведения на изкуството, които някой някога е създавал!
— Да се подмазвам? — усмихна се Гамаш. — Така станах инспектор.
— Вие сте ренесансов човек.
— Доколкото разбирам, и на вас ви се удава.
— Merci. Като заговорихме за работа, имате ли представа кой е убитият? — Клара сниши глас. — Казахте на Рут, че не знаете, но така ли е наистина?
— Нима смятате, че бих излъгал? — възмути се инспекторът. „Но защо пък не, помисли си веднага. Явно всички останали лъжат“. — Навярно искате да знаете дали сме близо до разкриване на престъплението?
Клара кимна.
— Трудно е да се каже. Имаме няколко следи и предположения. Но все още не знаем коя е жертвата, а това ни затруднява още повече да разберем защо е извършено убийството.
— Ами ако не разберете?
Гамаш сведе поглед към художничката. Дали долови нещо в гласа ѝ? Зле прикрита надежда, че няма да открият никога самоличността на мъртвия?
— Това определено ще усложни задачата ни — съгласи се инспекторът, — но няма да я направи невъзможна. — Тонът му, макар и спокоен, за миг стана по-строг. Искаше у събеседничката му да не остане съмнение, че ще разрешат случая по един или друг начин. — Бяхте ли в бистрото снощи?
— Не. Ходихме на панаира с Мирна. Вечеряхме там, но беше отвратително: пържени картофки, хамбургери и захарен памук. Качихме се на няколко въртележки, гледахме представлението на местните таланти и накрая се прибрахме. Предполагам, че Мирна може и да се е отбила в бистрото, но ние с Питър бяхме твърде уморени.
— До момента знаем, че убитият не е от селото. Напоследък виждали ли сте чужди хора наоколо?
— Понякога минават туристи и колоездачи — отвърна Клара и замислено отпи от червеното си вино, — но повечето са млади хора. Разбрах, че този е бил доста възрастен.
Гамаш не спомена нищо за предположението, което съдебната лекарка бе споделила с него по телефона.
— Рор Пара е казал на полицай Лакост, че това лято е забелязал някой да се крие в гората. Да ви звучи познато?
Внимателно наблюдаваше как ще реагира художничката.
— Да се крие? Не е ли малко преувеличено? Не, не сме виждали никого — нито аз, нито Питър. Иначе мъжът ми щеше да каже. И двамата прекарваме много време навън, в градината. Ако имаше някакъв подозрителен тип, щяхме да го забележим.
Клара размаха ръка в посока към тъмния заден двор. Гамаш знаеше, че той се простира на голяма площ и плавно се спуска надолу към река Бела Бела.