Питър надникна от кухнята и обяви:
— Вечерята!
— Е, явно няма да е веднага — сви рамене Мирна и всички се насочиха към масата.
Рут се надигна от дивана и отиде до вратата на верандата.
— Глухи ли сте? — извика на Гамаш, Бовоар и Клара. — Вечерята ще изстине. Влизайте!
Жан Ги се изниза възможно най-бързо покрай старата поетеса, но докато се разминаваше с нея, усети болка в стомаха. Клара го последва в кухнята, но Гамаш остана на верандата.
Отне му няколко секунди да осъзнае, че не е сам. Рут се бе изправила до него — висока, скована, облегната на бастуна си, с лице, нашарено от отразената светлина и набраздено от дълбоки бръчки.
— Странен подарък за Оливие, не мислите ли?
Острият и режещ старчески глас разкъса смеха, който долиташе от селския площад.
— Моля? — обърна се Гамаш към нея.
— Мъртвецът. Дори вие не сте толкова тъп. Някой го е убил, за да натопи Оливие. Той може да е алчен и некадърен, а и доста слабохарактерен, но не е способен да убие човек. Защо някой би избрал неговото бистро, за да извърши подобно престъпление там?
Гамаш повдигна вежди:
— Смятате, че някой нарочно е убил в бистрото?
— Е, не е станало случайно. Убиецът е решил да нанесе удара именно в заведението на Оливие. Подарил му е труп.
— За да убие едновременно и човек, и бизнес? — предположи Гамаш. — Като да нахраниш златна рибка с бял хляб?
— Майната ви — процеди Рут.
— Никой от подаръците ми не бе достоен за теб — цитира Гамаш. — Бяха като бял хляб за златни рибки.
Рут Зардо се наежи и с ръмжене довърши стихотворението си:
Гамаш слушаше, докато старицата рецитираше едни от любимите му стихове. Отправи поглед към притъмнялото и пусто бистро, което във вечер като тази трябваше да кипи от живот.
Дали беше права Рут? Дали някой бе избрал бистрото нарочно? Но в такъв случай Оливие бе замесен по някакъв начин. Дали сам си беше навлякъл това нещастие? Кой от жителите на селото мразеше достатъчно много скитника, че да го убие, и Оливие, за да го стори в неговия ресторант? А може би жертвата е била просто удобен инструмент? Клет нещастник, който се е оказал на неподходящото място и е бил използван като оръжие срещу ресторантьора?
— Според теб кой би причинил това на Оливие? — попита главният инспектор.
Рут сви рамене, обърна се и влезе в къщата. Гамаш остана навън да наблюдава. Старата поетеса се присъедини към компанията. Всички общуваха и се смееха свободно, защото се познаваха добре помежду си, а вече и инспекторът ги познаваше. Колко ли добре ги познаваше убиецът?
Глава осма
Вечерята бе към своя край. Менюто включваше цяла сьомга, печена на дървени въглища, с гарнитура от кочани царевица със сладко масло и пресни зеленчуци от лехите на Питър и Клара. Гостите бъбреха приятелски, подаваха си топъл хляб и си сипваха салата.
Пищната аранжировка от ружи, декоративен грах и флокс, която бе донесла Мирна, заемаше центъра на трапезата и създаваше усещане, че вечерята се е пренесла в някоя градина. Гамаш дочу как Лакост разпитва съседите си по маса за семейство Пара, а после веднага преминава към въпроси за Стария Мъндин. Зачуди се дали хората осъзнават, че младата полицайка ги подлага на разпит.
Бовоар си говореше със седналите край него за селския панаир в Брюм и за посетителите му. Рут се бе настанила срещу Жан Ги и му хвърляше гневни погледи. Гамаш се питаше защо възрастната поетеса гледа така заместника му, макар че това май бе единственото възможно изражение на Рут Зардо.
Главният инспектор се обърна към Питър, който тъкмо слагаше в чинията си рукола, къдрава маруля и пресни зрели домати.
— Чух, че имението „Хадли“ е продадено — подхвърли. — Запознахте ли се вече с новите собственици?
Художникът му подаде полираната салатиера от дърво с причудлива шарка.
— Да, семейство Жилбер, Марк и Доминик. Идват от град Квебек. Майката на Марк също живее с тях. Доколкото разбрах, е била медицинска сестра. Отдавна пенсионирана. Доминик е работела в рекламна агенция в Монреал, а Марк си с изкарвал хляба като инвестиционен посредник. Натрупал е богатство и е излязъл рано в пенсия, преди пазарът да се срине.
— Късметлия.
— Умник — додаде Питър.
Детективът си сипа от салатата. Дресингът ухаеше деликатно на чесън, зехтин и свеж естрагон. Питър доля червено вино в двете чаши и подаде бутилката нататък по дългата маса. Гамаш се опита да долови дали в коментара на художника има задна мисъл или подтекст. Дали под „умник“ всъщност имаше предвид „хитрец“ или „шмекер“? Не, думата явно бе изказана като комплимент. Питър Мороу рядко обиждаше хората, но също толкова рядко ги хвалеше. Марк Жилбер явно го бе впечатлил.