Интересно, помисли си Гамаш. Бе тръгнала в една посока, но гледаше в друга. Зад гърба си. Картината го изпълни с непреодолим копнеж. Осъзна, че иска просто да придърпа едно кресло, да си налее чаша кафе и да се взира в образа на жената цяла вечер. Цял живот. Беше съблазнителна. И опасна.
С усилие откъсна очи от платното и забеляза Клара, която стоеше в мрака и наблюдаваше приятелите си, вторачени в нейните творения.
Питър също гледаше картините. С чиста гордост.
— Bon Dieu — промълви Габри. — C’est extraordinaire41!
— Félicitations42, Клара — обади ce и Оливие. — Господи, великолепни са! Има ли още?
— Искаш да кажеш, дали съм нарисувала и теб? — запита художничката през смях. — Non, mon beau43. Само Рут и майката на Питър.
— А това кой е? — поинтересува се Лакост и посочи картината, в която се взираше Гамаш.
Клара се усмихна:
— Няма да ви кажа. Трябва да се досетите.
— Да не би да съм аз? — предположи Габри.
— Да, Габри, ти си — потвърди художничката.
— Наистина ли?
Вече го бе изрекъл, когато видя усмивката ѝ.
„Най-странното е, че много напомня на Габри“ — помисли си Гамаш. Отново погледна към портрета, огрян от меката светлина на свещите. Сходството не бе физическо, а емоционално. Платното излъчваше щастие. Но и още нещо. Нещо, което никак не прилягаше на Габри.
— Е, на коя съм аз? — попита Рут и се приближи с куцукане към картините.
— Дърта пияницо — смъмри я Габри, — ето на тази.
Поетесата се вгледа в своята съвършена двойничка.
— Не виждам прилика. Повече ми прилича на теб.
— Вещица — промърмори хотелиерът.
— Педал — не му остана длъжна тя.
— Клара те е нарисувала като Дева Мария — обясни Оливие.
Рут се наведе по-близо до платното и поклати глава.
— Дева? — прошепна Габри на Мирна. — Явно мръсното подсъзнание не се брои.
— И като стана дума — започна Рут и хвърли поглед към Бовоар, — Питър, да ти се намира лист хартия? Имам чувството, че ми идва музата за ново стихотворение. Как мислите, прекалено ли ще е да набутам думите „задник“ и „лайно“ в един стих?
Бовоар направи отвратена гримаса.
— Просто затворете очи и си мислете за Англия44 — посъветва го старата поетеса, но той и без това вече мислеше за нейния английски.
Гамаш се приближи до Питър, който все още съзерцаваше произведенията на съпругата си.
— Как сте?
— Имате предвид, дали искам да взема един бръснач, да ги накълцам на парчета и след това да ги изгоря?
— Нещо такова.
Водили бяха този разговор и преди и бе станало ясно, че може би скоро Питър ще трябва да отстъпи на жена си мястото на най-добрия художник в семейството, в селото и в окръга. Бореше се с тази мисъл, но невинаги успешно.
— Не бих могъл да я спра, дори ако опитам — промълви той. — А и не искам да го правя.
— Има разлика между това да се сдържате и да подкрепяте някого активно.
— Картините ѝ са толкова добри, че дори аз не мога да го отрека — призна художникът. — Смайващо талантлива е.
Двамата мъже погледнаха пухкавата дребна женица, която притеснено наблюдаваше приятелите си и явно не осъзнаваше какви шедьоври е сътворила.
— Вие работите ли върху нещо? — Гамаш кимна към затворената врата, която водеше към ателието на Питър.
— Винаги. Един дънер.
— Дънер?
Трудно бе да се намери нещо вълнуващо в това. Но Питър Мороу беше сред най-успешните художници в страната и се бе издигнал толкова, защото вземаше обикновени предмети от ежедневието и ги рисуваше с мъчително старание до най-малкия детайл. До такава степен, че бе трудно човек да разпознае в картината предмета, който е изобразен. Питър се приближаваше, увеличаваше една част и рисуваше само нея.
Произведенията му изглеждаха абстрактни. Но творецът изпитваше огромно удовлетворение, защото знаеше, че не са. Бяха реализъм в най-крайната му форма. Толкова реални, че никой не можеше да ги разбере. Сега бе дошъл ред на дървото. Взел бе една цепеница от купчината, струпана край камината, и тя го чакаше в ателието му.
Десертът бе сервиран, а чашите — напълнени с кафе или коняк. Гостите си приказваха, Габри свиреше на пианото, а Гамаш постоянно се връщаше към картините. И най-вече към онази, на която бе непознатата жена. Отправила поглед назад. Художничката се приближи до детектива.
44
Английски израз, който намеква за нежелан полов акт. В миналото — съвет към млада булка, която се притеснява за първата брачна нощ, например. Може да се предаде и като „Направѝ го за родината“. — Б.р.