— Познавате ли къщата? — попита жената, докато го наблюдаваше.
— Да, бил съм тук — потвърди Гамаш и извърна очи към нея.
Възрастната жена срещна погледа му, без да трепне, но и без прекалена дързост или наглост. Като истинска стопанка, уверена, че е на мястото си и няма нужда да го доказва. Беше дружелюбна, топла и извънредно наблюдателна, което не убягна на Гамаш. Какво му бе казал Питър? Някога е работела като медицинска сестра? Детективът предположи, че е била много добра в професията си. Най-добрите са наблюдателни. Нищо не пропускат.
— Променила се е много — заяви.
Домакинята кимна утвърдително и го поведе към вътрешността на имението. Главният инспектор избърса подметките си в изтривалката, постлана върху блестящото дървено дюшеме, и последва Карол Жилбер. От антрето се влизаше в просторен вестибюл с лъскави нови черно-бели плочки на пода. Срещу тях се бе ширнало внушително стълбище, а няколко арки по стените водеха към различни стаи. При последното му посещение къщата бе занемарена развалина. Изглеждаше сякаш се е обърнала срещу себе си от отвращение. Разхвърляни стари мебели, обелени тапети, надигнати от влага дъски по пода, напукани тавани. Но сега в центъра на вестибюла, върху полирана маса, бе поставена ваза с огромен, жизнерадостен букет, от който се носеше приятно ухание. Стените бяха боядисани в изтънчено светлокафяво, смесица от бежово и сиво. Интериорът бе светъл, топъл и елегантен. Като жената пред Гамаш.
— Все още имаме много работа по къщата — обясни тя и поведе посетителя през една арка отдясно и надолу по няколко стъпала, към огромната дневна. — Казвам „имаме“, но всъщност заслугата е на сина ми и снаха ми. И на работниците, разбира се.
Възрастната дама се засмя с нотка на самоирония.
— Онзи ден проявих глупостта да попитам дали мога да помогна с нещо. Дадоха ми чук и ми казаха да се заема с гипсокартона по стените. Ударих на водопроводна тръба и електрически кабел.
Смехът ѝ бликна толкова естествено и заразително, че Гамаш не можа да се сдържи и също прихна.
— Сега ми дават само да приготвям чай. Назначиха ме за асистент по напитките. Чай?
— Merci, madame, с удоволствие.
— Ще съобщя на Марк и Доминик, че сте тук. Идвате заради бедния човек от бистрото, нали?
— Точно така.
Макар да изрази вежливо съчувствие, жената не изглеждаше особено заинтересована. Сякаш станалото нямаше нищо общо с нея. Гамаш установи, че тайно се надява наистина да не е замесена.
Докато чакаше, главният инспектор огледа помещението и се насочи към огромните прозорци. Простираха се от пода до тавана и през тях нахлуваше слънчева светлина. Стаята бе комфортно обзаведена с дивани и столове, които изглеждаха примамливо. Бяха тапицирани със скъпи дамаски, които им придаваха съвременен вид. Две удобни кресла с поставки за крака стояха от двете страни на камината. Стилът умело съчетаваше модерни и класически елементи. Човекът, изготвил интериорния дизайн, явно имаше добър вкус.
Прозорците бяха обрамчени от шити по поръчка копринени завеси, които се спускаха до пода, покрит с дъски от широколистна дървесина. Гамаш предположи, че обитателите на къщата почти никога не дърпат пердетата. Защо да скриват гледката?
Беше невероятна. Имението бе разположено на хълма и от него се разкриваше панорама към долината. Виждаше се река Бела Бела, която криволичеше през селото, излизаше от него и пресичаше съседната планинска верига по пътя си към следващата долина. Дърветата по билото вече бяха започнали да променят цветовете си. Тук, нависоко, бе настъпила есента. Скоро червените, златистокафявите и яркооранжевите краски щяха да се спуснат надолу по склоновете, докато цялата гора пламне в цвят. А това бе съвършената позиция, от която човек да наблюдава как природата сменя премяната си. И не само това.
Както стоеше пред прозореца, Гамаш виждаше Рут и Роза, които се разхождаха по затревения селски площад. Възрастната поетеса замерваше другите птици с изсъхнали залъци хляб или с камъни. Виждаше Мирна, която работеше в зеленчуковата градина на Клара, и полицай Лакост, която тъкмо минаваше по каменния мост, явно тръгнала към временния щаб в старата железопътна гара. Главният инспектор наблюдаваше как колежката му спира насред моста и се вглежда в кротко ромолящите води на реката. За какво ли се бе замислила? После младата жена продължи по пътя си. Много други селяни също бяха навън, заети със сутрешните си задачи или с градинарска работа. Някои просто седяха на верандите си, четяха вестници и пиеха кафе.
Оттук се виждаше всичко. Включително бистрото.