— Парафин? Като восък?
— Да, познат е като парафинов восък. Старовремски материал е, както навярно знаете. Някога от него са се правели свещи, но напоследък е заменен с по-стабилни видове восък.
— Майка ми го използва, когато прави зимнина — обади се Бовоар. — Разтапя го върху капачките на бурканите, за да ги запечата.
— Точно така — потвърди доктор Харис.
Гамаш се обърна към Жан Ги:
— А къде е била майка ти в нощта на убийството?
По-младият инспектор се разсмя:
— Единственият, когото би заплашила с удар по главата, съм аз. Като цяло не е заплаха за обществото.
Арман Гамаш подаде шишенцето на патоложката и попита:
— Имате ли предположения?
— Парафинът беше доста дълбоко в раната, което означава, че е бил върху главата на жертвата, когато е нанесен ударът, или се е намирал върху оръжието на убийството.
— Буркан с туршия? — предположи Бовоар.
— Виждали сме и по-странни неща — отвърна Гамаш, макар че не можа да се сети за много примери.
Жан Ги поклати глава и си каза, че убиецът навярно е англичанин55. Кой друг би превърнал буркан кисели краставички в оръжие?
— Значи не е използвал ръжен, така ли? — попита главният инспектор.
— Не, освен ако е бил много чист. Не намерих следи от пепел. Само парафина. — Доктор Харис кимна към шишенцето. — Има и друго. — Придърпа високо столче на колелца към стоманената маса. — По гърба на дрехите му открихме това. Много оскъдно количество, но все пак го има.
Подаде на Гамаш доклада от лабораторията и му посочи един ред. Той прочете:
— Акрилен полиуретан и алуминиев оксид. Какво е това?
— „Варатан“ — обясни Бовоар. — Наскоро освежавахме подовете у дома. Нанася се един слой, за да се запечата дървото, след като е било обработено с шкурка.
— Не е само за подове — допълни доктор Харис и си взе обратно шишенцето. — Приложим е за всякаква дърводелска работа. Вид лак. Като изключим раната на главата, убитият е бил в добро здраве. Можел е да живее още двайсет и пет, трийсет години.
— Виждам, че се е хранил няколко часа преди убийството — прочете Гамаш в лабораторния доклад.
— Вегетарианска храна. Подозирам, че е отгледана без пестициди и синтетични торове. Изпратила съм проби за изследване — отговори патоложката. — Здравословно постно ястие. Не е типичната вечеря на един скитник.
— Може би някой го е поканил на вечеря и после го е убил — предположи Бовоар.
Доктор Харис се поколеба.
— Обмислих тази вероятност, възможно е, да.
— Но? — подкани я Гамаш.
— Но ми изглежда като човек, който редовно се е хранел така. Не само веднъж.
— Значи или сам си е приготвял храната и е предпочитал здравословно меню — заяви главният инспектор, — или му е готвел вегетарианец.
— Това е, общо взето — завърши патоложката.
— Не виждам нищо за алкохол или наркотици — отбеляза Бовоар, докато преглеждаше набързо доклада.
Доктор Харис кимна утвърдително:
— Не съм убедена, че е бил бездомник. Не знам дали някой го е било грижа за този човек, но смятам, че той се е грижел сам за себе си.
„Какъв чудесен епитаф“ — помисли си Гамаш. Той се грижеше за себе си.
— Може да е бил маниак на тема оцеляване — намеси се Бовоар. — Нали знаете, от онези, смахнатите, които зарязват градовете и се крият по горите, защото вярват, че идва краят на света.
Арман Гамаш се извърна към по-младия си колега и го погледна. Идеята му беше интересна.
— Честно казано, съм силно озадачена — призна патоложката. — Вижда се, че му е бил нанесен един-единствен фатален удар в задната част на главата, което е доста необичайно. Само един удар… — Доктор Харис не довърши изречението си и поклати глава. — Обикновено, ако някой е набрал на някого дотолкова, че да го пребие до смърт, е подвластен на емоциите си. Буквално обезумява. Изпада в истерия и не може да се спре. Удря много пъти. Но само един удар като в този случай…
— На каква мисъл ви навежда? — попита Гамаш, докато гледаше смазания череп.
— Не е било обикновено престъпление от гняв — заяви тя. — Да, имало е гняв, но е имало и план. Човекът, извършил убийството, е бил бесен. Но е успял да овладее бесовете си.
Гамаш вдигна учудено вежди. Това беше рядкост, изключителна рядкост. И звучеше притеснително. Да се обуздае стадо диви жребци, които буйстват и се изправят на задните си крака, пръхтят с разширени ноздри и трополят с копита… Кой би могъл да контролира такава стихия?