Шофьорът обърна празния камион и потегли. Карол погледна снаха си:
— Е, ma belle59, предполагам, че едва ли ще сме по-лоши от последните им собственици.
Докато товарният автомобил се отдалечаваше към Ковънсвил, двете жени зърнаха думата, изписана на гърба на каросерията. С дебели черни букви, за да няма никакво съмнение. Abattoir60. Обърнаха се към окаяните животни в двора. Със сплъстени гриви и опашки, с пердета в очите, с хлътнали гърбове. Копитата им отдавна не бяха подрязвани, а по козината им личаха кал и язви.
— Ще звъннат райските камбани…61 — прошепна Карол.
Доминик не знаеше за райските камбани, но главата ѝ определено кънтеше. Какво бе направила? Приближи се и подаде морков на един от конете — изнурена стара кобила на име Бръшлян. Тя се поколеба, явно не беше свикнала да се отнасят с добрина към нея. След малко направи крачка към жената и пое сладкия морков от ръката ѝ.
Стопанката на имението бе отказала поръчката за великолепните ловни коне и бе взела решение да купи животни, изпратени в кланица. Щом очакваше те да я спасят, можеше поне да стори същото за тях.
Час и половина по-късно жените и конете все още стояха пред обора. Но беше дошъл и ветеринар.
— След като ги изкъпете, ще трябва да втривате това в раните им — обясни лекарят и подаде на Доминик кофичка с мехлем. — Два пъти на ден, сутрин и вечер.
— Можем ли да ги яздим? — попита Карол, докато държеше оглавника на най-едрия кон. Мина ѝ през ум, но не каза на никого, че навярно въобще не е кон, а лос. Казваше се Макарони.
— Mais, oui62. Даже е препоръчително. — Ветеринарят обикаляше около окаяните животни и ги милваше със своите големи, опитни ръце. — Pauvre cheval63 — прошепна в ухото на старата кобила Бръшлян. Гривата ѝ бе почти окапала, опашката ѝ бе изтъняла, козината ѝ бе проскубана. — Имат нужда от движение, добра храна и вода. Но най-вече биха се радвали на грижа и внимание.
Лекарят клатеше глава, докато завършваше прегледа.
— Добрата новина е, че нямат тежки заболявания. Оставили са ги да гният в кални поля и леденостудени обори. Не са ги сресвали и почиствали. Били са напълно пренебрегнати. За разлика от този. — Приближи се към високия кон със забулени в бяло ириси и животното плашливо се дръпна. Докторът изчака и след малко пак пристъпи напред тихо, като издаваше успокоителни звуци, докато жребецът се укроти. — Той е бит. Виждате ли? — посочи белезите по хълбоците на животното. — Страхува се. Как се казва?
Доминик провери в разписката от кланицата и погледна Карол.
— Какво има? — попита свекърва ѝ и се приближи да види разписката. — О! — възкликна и се обърна към ветеринаря: — Може ли да се сменят имената на конете?
— В повечето случаи бих казал, че може, но не и при този кон. Добре е да има приемственост. Животните свикват с имената си. Защо питате?
— Казва се Марк.
— И по-лоши имена съм чувал — отвърна лекарят и започна да си събира нещата.
Жените се спогледаха. Засега Марк — съпругът, не конят — нямаше представа, че Доминик се е отказала от ловните коне и вместо тях е взела тези онеправдани твари. Беше почти сигурно, че няма да е щастлив от промяната. Доминик се надяваше мъжът ѝ да не забележи, а ако можеше да им даде могъщи и мъжествени имена като Гръм и Герой, навярно нямаше да му пука толкова. Но със сигурност щеше да му направи впечатление полусляпа, покрита с белези и уплашена стара развалина на име Марк.
— Пояздете ги възможно най-скоро — напомни ветеринарят, след като се качи в колата си. — Първо само на бавен ход, докато си върнат силите. — Усмихна се окуражително. — Ще се оправите. Не се тревожете. Конете са извадили голям късмет с вас.
И с тези думи потегли.
— Oui — подхвърли Карол, — докато не ги оседлаем от грешната страна.
— Мисля, че седлото се слага по средата — отвърна Доминик.
— Merde.
Служителите на Sûreté тръгнаха на лов за кръв. Щом жертвата не е била убита в бистрото, значи трябваше да открият истинското местопрестъпление. Беше пролята кръв, и то доста.
И макар убиецът да бе разполагал с два дни да почисти, от кръвта оставаха петна. Не можеше да се изтрие лесно. Бе почти невъзможно да се заличат напълно следите от бруталното убийство. Полицаите се заеха да претърсят всеки дом, всеки магазин, всяка барака, хамбар, гараж и кучешка колиба в Трите бора и околността. Жан Ги Бовоар се грижеше за организацията и изпращаше екипи от хора на Sûreté из цялото село и покрайнините му. Самият той работеше във временния щаб, където приемаше докладите, насочваше подчинените си, от време на време ги смъмряше, а търпението му се изчерпваше, докато го заливаха отрицателни резултати.
61
Първият стих от едноименното стихотворение на английския поет Ралф Ходжсън (1871-1962), в което той засяга темата за правата на животните. — Б.пр.