— Чарлс — обясни Клара. — Синът му.
Гамаш отново погледна. Чарлс Мъндин също беше хубавец. Засмя се и се обърна в грешната посока, но родителите му търпеливо го насочиха в правилната. Стария Мъндин целуна сина си и се върна на бегом до началото на редицата.
Детективът забеляза, че Чарлс е със синдром на Даун.
— Готови? — извика Мъндин и вдигна ръка. — По местата!
Инспекторът стисна своя ботуш и хвърли поглед надолу по редицата, където Питър и Клара гледаха съсредоточено пред себе си.
— Хвърляйте!
Гамаш замахна с ръка и усети как ботушът го перва по гърба. Залитна, а калната обувка почти се изплъзна от пръстите му. Полетя накриво и се приземи на около половин метър напред и леко встрани.
Клара бе стиснала по-силно своя ботуш, но не успя да го задържи много по-дълго и той изхвърча почти вертикално над главата ѝ.
— Пазете се! — закрещяха всички и като един се дръпнаха назад. Заслепени от яркото слънце, напрегнаха очи, за да видят къде ще падне „снарядът“ на художничката.
Удари Питър. За щастие, бе просто малко розово детско ботушче и отскочи от мъжа, без да го засегне. Застанали зад Гамаш, Габри и Мирна се обзалагаха колко време ще отнеме на Клара да измисли оправдание и какво ще бъде то.
— Залагам десет долара, че ще се измъкне с „Ботушът беше мокър“! — заяви Мирна.
— Неее, това беше миналата година. Какво мислиш за „Питър застана под него“?
— Договорихме се.
Съпрузите Мороу се приближиха към приятелите си.
— Можете ли да повярвате, че отново ми дадоха мокър ботуш?
Габри и Мирна прихнаха да се смеят, Клара се ухили широко и се спогледа с Гамаш. Размениха се пари. Художничката се наведе към главния инспектор и прошепна:
— Следващата година ще кажа, че Питър е застанал под ботуша. Можете да направите залог.
— А ако не го уцелите?
— О, винаги го уцелвам — заяви тя сериозно. — Той се намества точно отдолу, нали се сещате.
— И аз така чух.
Мирна помаха на Рут, която куцукаше в другия край на поляната в компанията на Роза. Поетесата показа среден пръст.
Чарлс Мъндин видя и размаха ръчички с вдигнат среден пръст пред цялата тълпа.
— Рут не участва ли в хвърлянето на гумени ботуши? — попита Гамаш.
— Май е прекалено забавно за нея — поясни Питър. — Дойде на панаира да пазарува детски дрешки от занаятчиите.
— Защо?
— Кой знае защо Рут прави нещата, които прави? — включи се Мирна. — Имате ли напредък в разследването?
— Имаме едно много важно откритие — призна Гамаш и всички се скупчиха около него. Дори Рут се приближи с накуцване. — Съдебният лекар твърди, че мъртвецът не е убит в бистрото. Убиецът го е нападнал другаде и после е занесъл трупа там, където го намерихме.
Главният инспектор вече ясно чуваше врявата от въртележките, люлките и търговците, които обещаваха огромни плюшени играчки за награда на онези, които успеят да улучат тенекиена патица. Звъняха звънчета, за да привлекат посетителите към различни игри, а викачът от манежа съобщаваше, че представлението с коне ще започне всеки момент. Но струпаните около Гамаш хора мълчаха. Накрая проговори Клара:
— Това е чудесна новина за Оливие, нали?
— Имате предвид, че вече е извън подозрение? — попита детективът. — Донякъде, да. Но възникват още повече въпроси.
— Като например как тялото се е озовало в бистрото — предположи Мирна.
— И къде е извършено убийството — додаде Питър.
— Претърсваме селото. Къща по къща.
— Какво? — извика художникът. — Без наше знание?
— Имаме съдебно разрешение — отвърна Гамаш, изненадан от разпалената реакция на мъжа.
— Това не променя факта, че нарушавате правото ни на лична неприкосновеност. Знаехте, че скоро ще се приберем. Можехте да изчакате.
— Можех, но реших да не го правя. Този път не ви идваме на гости по приятелски, а и честно казано, чувствата ви в момента не са важни.
— Явно и правата ни не са.
— Не е точно така — отговори главният инспектор любезно, но твърдо. Колкото повече се разпалваше Питър, толкова по-спокоен ставаше Гамаш. — Имаме разрешение от съда. Опасявам се, че вашето право на лична неприкосновеност бе нарушено в момента, в който някой отне живот в селото ви. Не ние потъпкваме правата ви, убиецът го е сторил. Не го забравяйте. Трябва да ни съдействате, което означава да се отдръпнете и да ни оставите да си вършим работата.