— Споменахте, че Оливие е открил нещо неочаквано в дома на мадам Поарие.
— Платил ѝ е твърда сума за всички вещи, които вече са ѝ били непотребни. Тя е решила какво да задържи, а останалото е било за него.
Стария Мъндин спря пред вратата на бараката и се обърна към детектива:
— Имала е комплект от шест стола „Чипъндейл“68, всеки от тях на стойност около десет хиляди. Знам, защото ги реставрирах, но не мисля, че е споделял с някой друг.
— А вие?
— Не. Няма да повярвате колко дискретност се иска в моя бранш.
— Знаете ли дали Оливие е платил на мадам Поарие допълнителна сума?
— Нямам представа.
— Но децата ѝ са се ядосали?
Мъндин кимна отсечено и отвори вратата на бараката. Пристъпиха в друг свят. Букетът от селски аромати на късното лято се изпари. Нямаше го лекия мирис на тор, прясно окосена трева, слама и съхнещи на слънцето билки.
Тук имаше само един аромат — на дърво. Току-що отрязано. Но и старо дърво от стените на бараката. Най-различни видове дърво. Гамаш се огледа и видя, че наоколо са подпрени парчета дървесина, които чакаха своя ред да се превърнат в мебели. Стария Мъндин внимателно поглади с длан една груба дъска.
— Няма как да забележите, но тук вътре има дървесен тумор. Трябва да знаете какви признаци да търсите. Дребни несъвършенства. Не е ли странно, че външните недостатъци подсказват за нещо великолепно отвътре?
Младият мъж погледна Гамаш в очите. Чарлс леко се размърда и главният инспектор го погали по гърба с голямата си длан, за да го успокои.
— За съжаление, не разбирам много от дървесина, но, доколкото виждам, имате различни видове. Защо?
— За различни нужди. Използвам клен, череша или борова дървесина за вътрешността, а за облицовката избирам кедър. Това тук е червен кедър. Любимият ми. В момента е леко неугледен, но когато се обработи и полира… — Мъндин направи красноречив жест.
Гамаш забеляза два стола, разположени на работна платформа. Единият бе обърнат наопаки.
— От бистрото ли са? — Детективът се приближи до тях. И наистина, първият беше с паянтова облегалка за ръце, а вторият — с нестабилен крак.
— Тези ги взех в събота вечерта.
— Има ли проблем да говорим за станалото в бистрото, докато Чарлс е тук?
— Не, няма. Или ще разбере, или няма да разбере. И в двата случая не се притеснявам. Той си знае, че това не го засяга.
На Гамаш му се прииска повече хора да имат такава нагласа.
— В нощта на убийството сте посетили бистрото, нали?
— Така е. Ходя до бистрото всяка събота, за да взема повредените мебели и да оставя онези, които вече съм поправил. Нямаше нищо по-различно от обикновено. Стигнах там малко след полунощ. Последните клиенти се канеха да си тръгват, хлапетата от персонала бяха започнали да прибират и да чистят.
„Хлапетата“ едва ли бяха много по-млади от този човек, помисли си Гамаш. Но Стария някак си изглеждаше много… ами, стар.
— Но не видях никакъв труп.
— Жалко, иначе можеше да ни помогнете. А като цяло нещо необичайно да ви е направило впечатление?
Стария Мъндин се замисли. Чарлс се събуди и се размърда нервно в ръцете на Гамаш. Главният инспектор го пусна да стъпи на пода. Детето си намери парче дърво и започна да го разглежда съсредоточено.
— Съжалявам. Иска ми се да можех да помогна, но онази събота вечер си беше като всяка друга.
Детективът също взе парче дървесина и го изтупа от стърготините.
— Как започнахте да поправяте мебели за Оливие?
— О, беше доста отдавна. Даде ми един стол за ремонт, който бил зарязан в някаква барака в продължение на години. Оливие беше решил да го използва в бистрото. Но първо трябва да разберете, че…
Последва разпален монолог за старите квебекски чамови мебели. Млечната боя, варварщината на свалянето на оригиналния цвят, рисковете да се съсипе красив предмет по време на реставрация. Тънката граница между това една мебел да се направи годна за употреба или да се съсипе така, че вече да не струва нищо.
Гамаш слушаше в захлас. Живо се интересуваше от историята на Квебек, а следователно и от квебекските антики — забележителните мебели, създадени от първите заселници по време на дългите зими преди столетия. Бяха изработили чамови мебели, които бяха едновременно практични и красиви, и бяха вложили душата си в тях. Всеки път, когато Гамаш се докоснеше до старинна маса или шкаф, се опитваше да си представи занаятчия, който издялва и полира дървото, поглажда го със загрубелите си ръце отново и отново. И така се ражда нещо красиво — красиво и дълготрайно. Благодарение на хора като Стария Мъндин.
68
Томас Чипъндейл (1718-1779) — английски майстор на мебели, който твори в различни стилове, включително рококо и неокласицизъм. Мебелите му са с изключително висока антикварна стойност. — Б.пр.