Младежът я бе погледнал учудено:
— Няма ли да си помислят, че съм идиот? Че нямам какво да кажа?
— Повярвай ми, няма начин със слушане да изгубиш тази работа. Или която и да е работа. Просто се отпусни, остави ме аз да говоря днес, а утре ще видим. Става ли?
Беше се вгледал в нея, за да проумее подбудите ѝ. Моран знаеше, че всеки си има подбуди. Някои хора действаха от добрина, други — не. Прекарал бе достатъчно време в Sûreté, за да разбере, че повечето служители в известната полицейска служба не се водят от желание да бъдат мили.
Работеше в среда на жестока конкуренция, а борбата за пост в отдел „Убийства“ не можеше да се сравни с нищо. Най-престижните длъжности бяха в този отдел. Както и възможността да работиш с главен инспектор Гамаш.
Моран едва наскоро бе влязъл в екипа и се държеше на косъм в него. Една погрешна стъпка и щеше да изхвърчи през вратата и да бъде забравен на секундата. Нямаше да го позволи. Инстинктивно усещаше, че моментът е повратен. Дали полицай Лакост бе искрена?
— Добре, докъде сме?
Бовоар стоеше пред листовете хартия, закрепени за стената редом до карта на селото.
— Знаем, че жертвата не е убита в бистрото — започна Лакост. — Но все още не сме наясно къде е извършено убийството и каква е самоличността на човека.
— Или защо трупът е бил преместен — добави Бовоар. Докладва за посещението у Поарие, mère et fils73.
Лакост разказа какво са разбрали тя и полицай Моран за Оливие Брюле:
— На трийсет и осем е. Единствено дете. Роден и отраснал в Монреал. Бащата е на висша административна длъжност в железопътната компания, майката е била домакиня, но е починала. Живял е в разкош като малък. Учил е в гимназия „Нотр Дам дьо Сион“.
Гамаш вдигна вежди, щом чу името на водещото католическо частно училище. И Ани го бе посещавала, но бе обучавана от строгите монахини доста след Оливие. Синът му Даниел бе отказал и бе предпочел държавна гимназия, където учителите не бяха чак толкова взискателни. Ани бе изучавала логика, латински език и решаване на казуси. Даниел се бе научил да свива джойнт. И двамата се превърнаха в свестни и щастливи възрастни.
— Оливие има магистърска степен от Université de Montréal74, a първата му работа след дипломиране е била в Banque Laurentienne75 — продължи да чете от записките си полицай Лакост. — Занимавал се е с ключови корпоративни клиенти. Явно е бил доста успешен. После е напуснал.
— Защо? — поинтересува се Бовоар.
— Не сме сигурни. Утре ще посетим банката, уговорихме си среща и с бащата на Оливие.
— Какво научихте за личния му живот? — включи се Гамаш.
— Разпитах Габри. Заживели са заедно преди четиринайсет години. Габри е една година по-млад, на трийсет и седем. Бил е фитнес инструктор в местния клуб на YMCA76.
— Габри? — учуди се Бовоар и си спомни едрия пухкав мъж.
— Случва се и на най-добрите — усмихна се Гамаш.
— След като Оливие напуснал работата в банката, двамата се отказали от апартамента си в старата част на Монреал и се преместили тук. Взели бистрото, което тогава още не било бистро, а железария, и се нанесли в жилището над него.
— Така ли? — изненада се младият инспектор. Не можеше да допусне, че бистрото е било нещо различно. Опита се да ся представи лопати за сняг, батерии и крушки, окачени по откритите греди на тавана или подредени пред каменните камини. Не успя.
— Слушайте, има още — продължи Лакост. — Разрових се в архивите на имотния регистър. Преди десет години Оливие е купил не само бистрото, а и пансиона. И не е спрял дотам. Купил е всичко — бакалията, пекарната, бистрото и книжарницата на Мирна.
— Всичко? — повтори Бовоар невярващо. — Притежава цялото село?
— Горе-долу. Не мисля, че някой друг знае. Разговарях със Сара от пекарната и с мосю Беливо от бакалията. Казаха, че плащат наем на някакъв човек в Монреал. Имат дългосрочни договори с много приемливи условия. Пращат чековете си на името на фиктивно дружество — фирма, регистрирана под номер77.
— Оливие е фирма с номер? — попита Жан Ги.
Гамаш попиваше информацията и слушаше внимателно.
— Колко е платил? — поинтересува се по-младият детектив.
— Седемстотин и двайсет хиляди долара за всичко.
— Мили боже! — възкликна Бовоар. — Това са много закуски!78 Откъде е взел парите? Ипотека?
76
77
Канадският търговски закон позволява регистрирането на фирми под номер. Обикновено това са нови компании, които още не са установили фирмената си идентичност и нямат бранд, или фиктивни дружества, които се ползват само за извършване на определени търговски операции, но не разполагат със собствени активи. — Б.пр.