— По дяволите, сигурно за това е искала да говорим вчера, когато ни се обадиха и ни извикаха тук.
— Е, не се притеснявайте, аз се справих със ситуацията.
— Ако си ѝ казал да върви на майната си, това не се брои за справяне.
Бовоар се разсмя и се наведе да вдигне плюшения лъв.
— Определено има причина тя да е „лъвицата“ във вашето семейство. Свирепа е.
— Наричаме я така, защото е с голямо сърце и е много пламенна.
— И защото е мъжеядка?
— Ако всички качества, които мразиш у нея, бяха черти от характера на мъж, щеше да му се възхищаваш — отбеляза Гамаш. — Дъщеря ми е умна и умее да отстоява позициите си. Казва това, което мисли, и не отстъпва, когато я дразнят. Защо я предизвикваш? Всеки път, когато дойдеш на гости у нас и тя е там, всичко приключва със скандал. Вече започва да ми омръзва.
— Добре, ще се постарая да съм по-сдържан. Но тя е голяма досадница.
— Ти също. Двамата имате много общо. Какъв проблем е имала на работа? — попита главният инспектор и седна на съседното кресло.
— А, искала да поеме някакъв случай, но го дали на друг адвокат, който на всичкото отгоре бил по-неопитен. Поговорих си с нея. Почти съм сигурен, че няма да отиде и да избие всички в кантората.
— Браво на моето момиче.
— Освен това се отказа от идеята да напуска. Казах ѝ, че ако вземе прибързано решение, може да съжалява.
— Така ли си ѝ казал? — усмихна се Гамаш. Колко нетипично за царя на импулсивността!
— Е, все някой трябваше да ѝ даде разумен съвет — отвърна Бовоар през смях. — Родителите ѝ са ненормални, както можете да се досетите.
— Чувал съм. Благодаря ти.
Съветът наистина бе разумен. Виждаше се, че Жан Ги е убеден в това. Изглеждаше доволен. Арман Гамаш си погледна часовника. Девет и половина. Посегна към телефона на Габри.
Докато главният инспектор разговаряше с дъщеря си, Бовоар разсеяно милваше лъва в скута си.
Най-големият страх при разследване на убийство бе тъкмо този. Да не пропуснат нещо. Главен инспектор Гамаш бе събрал великолепен екип. В отдела работеха почти двеста души, внимателно подбрани специалисти, които разследваха престъпления в цялата провинция.
Но екипът, който работеше пряко с главния инспектор, беше най-добрият. Бовоар бе убеден в това.
Самият той беше хрътката. Винаги бе начело и водеше групата.
Полицай Лакост бе ловецът — решителна и методична.
А главният инспектор? Арман Гамаш беше техният изследовател. Отиваше там, където никой друг не смееше, не можеше или не му стискаше — да пристъпи. В пущинака. Гамаш откриваше бездните, пещерите и зверовете, които се криеха там.
Дълго време Бовоар си мислеше, че началникът му го прави, защото не го е страх от нищо. Но впоследствие осъзна, че главният инспектор също се страхува, и то много. В това беше силата му. Разпознаваше страха у хората. А страхът преди всичко бе силата, която натискаше ножа, стоварваше юмрука. Нанасяше удара по главата.
А младият полицаи Моран? Какво даваше той на екипа? Жан Ги трябваше да признае, че бе започнал да харесва младежа. Но не бе сляп за неопитността му. Засега хрътката Бовоар ясно надушваше страха в това разследване.
Идваше от Моран.
Остави Гамаш в дневната да разговаря с дъщеря си по телефона и пое нагоре по стълбите. Докато се изкачваше, си тананикаше една стара песен на „Уийвърс“ и се надяваше, че шефът му не е забелязал как стиска в ръка плюшеното животно.
На следващата сутрин, когато мосю Беливо пристигна, за да отвори смесения си магазин, един клиент вече го чакаше пред вратата. Полицай Пол Моран стана от пейката на верандата и се представи на възрастния бакалин.
— С какво мога да ви помогна? — попита мосю Беливо, докато отключваше. Рядко се случваше някой от живеещите в Трите бора да има толкова спешна нужда от стоките му, че да го чака пред магазина. Но пък този младеж не беше тукашен.
— Имате ли парафин?
На навъсеното лице на мосю Беливо се появи усмивка:
— Имам всичко.
Пол Моран никога не бе влизал в магазина на бакалина и сега пристъпи вътре и се огледа. По тъмните дървени рафтове видя изрядно подредени консерви. Пред тезгяха имаше чували с кучешка храна и семена за птици. Над рафтовете бяха струпани стари кутии с настолни игри — табла, дама, „Змии и стълби“83, „Монополи“. Книги за оцветяване и пъзели бяха наредени на образцови купчинки. На една от стените бяха изложени зърнени храни, брашно, макарони и ядки, а на друга — различни видове боя, гумени ботуши и хранилки за птици.